О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
гр. София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5201/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Л. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 297 от 30.06.15г., постановено по в.гр.д.№ 320/15г. на Хасковския окръжен съд по допускане на съдебна делба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение №79 от 26.02.15г. по гр.д.№ 1057/14г. на Димитровградския районен съд, с което е допусната съдебна делба на десет поземлени имота /ниви/, находящи се в землището на [населено място] между В. А. Ж., Т. А. Ж., Ж. В. Ж., П. В. Ж. /с квоти по 1/48 ид.част/, П.Г. М., Й. Г. М., Г. Г. М., И. Г. Г. /с квоти по 3/48 ид.части/, Е. Л. П., Ж. Л. Б., Й. Л. П., Т. Т. Т., Л. Д. Л. /с квоти по 4/48 ид.части/, М. К. Г. и Д. В. К. /с квоти по 6/48 ид.части/.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено през 1999г. с две решения на ОСЗ на наследниците на П. Д. П.. Същият е починал на 10.01.1961г. е оставил за свои наследници по закон децата си М. П. В. /починала през 1993г./, М. П. З. /починала през 1979г./, Л. П. Д. /починал през 1996г./ и К. /починала през 1991г./ . Относно направеното от касатора оплакване за неправилно определяне на наследниците по закон в коляното на П. П К. е прието, че същата е оставила за единствен свой наследник по закон сина си Т. Н. Т., който е починал на 30.09.02г. без да остави наследници от първи, втори и трети ред. Към момента на смъртта му единствено живи са били неговата леля и двамата му чичовци по бащина линия Ж. Т. К. /починал през 2005г./, Т. Т. К. /починал през 2006г./ и Л. Т. П. /починала през 2010г./, а останалите лели и чичо по майчина линия и лели и чичовци по бащина линия са били починали и оставили за наследници свои низходящи. С оглед на това и съгласно правилото на чл.8, ал.4 ЗН е прието, че притежаваните от Т. Т. 12/48 ид.части от имотите са наследени от тримата при равни квоти /по 4/48 ид.части/, а след смъртта им са придобити от техните наследници – Ж. В. Ж., П. В. Ж., В. А. Ж., Т. А. Ж. /наследници на Ж. К./, Т. Т. Т. /наследник на Т. К./ и Л. Д. Л. /наследник на Л. П./.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/98г., е приложил чл.8, ал.4 ЗН и е признал права върху земеделските земи на лица, които нямат родствена връзка с общия наследодател Продан П., т.е. на лелята и чичовците по бащина линия, а не на тези по майчина линия.
Ответникът по жалбата М. К. Г. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая в изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, а вместо това са направени общи касационни оплаквания, имащи отношение към правилността на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Освен това не е налице никакво противоречие на въззивното решение с т.2 на ТР № 1/98г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации са определя към момента на смъртта на наследодателя, като изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл.9а ЗН. В решението това изискване е спазено, тъй като в случая са налице наследства на различни наследодатели, починали по различно време, като към момента на смъртта на внука на общия наследодател Т. Н. Т. през 2002г., чието наследство е включвало и ? ид.част от процесните земеделски земи, е действала разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН, съгласно която въззивният съд е следвало да определи кръга на законните му наследници. Изложеното в мотивите към т.1 на тълкувателното решение, а именно че с приемането на чл.9а ЗН при възстановяването на собствеността тя се запазва на лица, с които наследодателят е имал родствена връзка се отнася само до наследниците на последващия съпруг на наследодателя, който е притежавал реституираното имущество.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата М. К. Г. направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на вззивно решение № 297 от 30.06.15г., постановено по в.гр.д.№ 320/15г. на Хасковския окръжен съд.
О с ъ ж д а Й. Л. П. от [населено място] да заплати на М. К. Г. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: