О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
гр. София, 28.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2429/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 18 от 14.01.16г., постановено по в.гр.д.№ 625/15г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 361 от 14.04.14г., постановено по гр.д.№ 2828/14г. на Великотърновския районен съд, 18 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Д. П.- Й. против [фирма] иск с правна квалификация чл.76 ЗС за предаване владението върху апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, отнето по скрит начин след 28.07.14г. и вместо него е осъдил ответника да предаде на ищеца владението на имота на основание чл.75 ЗС, както и да му заплати разноските па делото.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че по силата на договор от 05.11.10г. [фирма], [населено място] се е задължило да извърши строителство и да продаде на ищеца в първоинстанционното производство С. П. процесния апартамент за сумата 10 000 евро, която е платена предварително. Апартаментът е изграден в средата на август 2013г. и продаден на ответното дружество от изпълнителя по договора за строителство на 05.06.2014г., който му е предал и владението върху имота. През 2013г., след приключване на грубия строеж, ищцата е имала ключ от жилището, обзавела го е и от края на същата година го е обявила за отдаване под наем.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го държи за себе си, което е манифестирано на строителя- собственик. Тъй като това владение е продължило повече от шест месеца до продажбата и предаване владението върху имота на ответника от строителя по посочения договор, който е отнел владението на ищцата, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.75 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Ако търсената защита и предметът на иска е за защита на нарушено владение по смисъла на чл.76 ЗС, а въззивният съд за първи път с решението си квалифицира и се произнася за защита на нарушено владение по реда на чл.75 ЗС, представлява ли това произнасяне по непредявен иск и води ли до недопустимост на въззивното решение; 2. Неправилната квалификация на спорното право е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон или съставлява порока, водещ до недопустимост на съдебния акт; 3.След като въззивният съд е преценил, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, следвало ли е да се дадат указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и необходимостта да ангажират съответните доказателства съгласно чл.146, ал.1 и 2 ГПК; 4. Законосъобразно ли е, след приключване на устните състезания и без това да е посочено в доклада по делото, едва със съдебното решение въззивната инстанция да променя квалификацията от иск по чл.76 ЗС, на такъв по чл.75 ЗС и следвало ли е в този случай да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия за защита на интересите си; 5. Непредоставяне на възможност на страните да сочат нови доказателства и предприемат съответни процесуални действия при преквалифициране на иска от въззивния съд, съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие ли е с принципите на законност, на служебно начало, на установяване на истината и на вътрешното убеждение, като тези действия на въззивния съд противоречат ли на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС; 6.Предоставянето на ключ от входната врата и отдаването под наем на жилището, без знанието на собственика, представляват ли действия по манифестиране на волята да се владее дадена вещ; 7. Ако собственикът е имал достъп до имота, не е бил лишаван от държането на вещта, отнемани ли са му държането и фактическата власт върху нея и 8. За да може едно лице да стане държател на дадена вещ и да осъществява фактическата власт, нужно ли е предишният държател да е лишен изцяло от фактическата власт върху имота и това да е стигнало до знанието му.
Ответникът по жалбата счита, касационната жалба за недопустима, респ. за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първият въпрос се поставя от касатора във връзка с оплакването му за недопустимост на постановеното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск и във връзка с него същият се позовава на противоречие с три решения на ВКС – Р № 106 по гр.д.№ 1460/09г., ІV г.о.; Р № 95 п о т.д.№ 856/10г., І т.о. и Р № 92 по гр.д.№ 645/09г. , ІІ т.о., с които е прието, че произнасянето от съда по иск, който не е бил предявен от ищеца води до недопустимост на постановеното решение. Такова противоречие не е налице, тъй като настоящият случай е друг – въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а е приел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.76 ЗС е неправилна, а правилната квалификация съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба е чл.75 ЗС, каквато е посочена и от ищеца в молбата. В тази хипотеза според задължителната практика на ВКС, която е представена във връзка със следващия въпрос, постановеното въззивно решение не е порочно.
Вторият поставен въпрос е предпоставен от твърдението на касатора, че неправилната квалификация на спорното право е дадена не от първоинстанционния, а от въззивния съд, по което ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Ето защо следва да се приеме, че и този въпрос е решен в съответствие с представените две решения на ВКС – Р № 439 по гр.д.№ 476/09г., ІV г.о. и Р № 539 по гр.д.№ 1844/10 г., ІV г.о., с които е прието, че определяйки погрешно правната квалификация на спорното право, първоинстанционният съд не се произнесъл по непредявен иск и решението му не е недопустимо, а е постановено в нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено от въззивната инстанция.
Третият въпрос и свързаните с него следващи два въпроса не са решени в противоречие с т.2 на ТР № /13г. на ОСГТК на ВКС, според която при неизвършване на доклад от първоинстанционния съд съгласно чл.146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен, дори когато прецени направените в тази насока оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, които е следвало да извърши първата инстанция. Според тълкувателното решение извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, която преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което представлява извинителна причина за допускането им за първи път във въззивното производство по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК. В случая преквалификацията на спорното право е направена въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, без да се променя установената от събраните доказателства пред първата инстанция фактическа обстановка и такива указания не е следвало да бъдат давани.
Последните три въпроса са формулирани по начин, който ги свързва с конкретната фактическа обстановка по спора, поради което същите не предполагат даване на принципни отговори относно тълкуването и приложението на приложими по делото правни норми, а е свързан с преценката на доказателствата по делото и възприемане на различна от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, а към проверката на правилността на решението в случай на допускане на касацията. В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд не е приел, че ищцата в първоинстанционното производство е била владелец на процесния апартамент единствено поради факта, че е имала ключ от входната врата и го е отдавала под наем, а и с оглед обстоятелството, че същата е сключила предварителен договор с изпълнителя за неговата продажба и че е платила предварително продажната цена, което недвусмислено показва нейното намерение да счита имота за свой, както и поради необорване на презумпцията на чл.69 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 14.01.16г., постановено по в.гр.д.№ 625/15г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: