О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 07.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 654/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. „З”, -К., Ч.”И.” – К., ЗППК”П.”-К., ППЗК”П.”- К., чрез процесуалния им представител адвокат Б., срещу въззивно решение от 11.02.2011г. по гр. дело № 280/2010г. на Плевенския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Сочи се, че решението противоречи на решени № 2791/2005г. по гр.д.№143/2007г. на ВКС и на решение № 541/2004г. по гр.д.№14/2007г. на Плевенския окръжен съд, в които е прието, че кооперациите са собственици на процесното имущество. От значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е въпросът : купюрите ли материализират право на собственост или представените по делото приемо-предавателни протоколи. По делото е поддържано становището, че кооперациите са предали по опис купюрите, в резултат на което са получили съответните протоколи. Излагат се оплаквания по същество и за необоснованост на обжалваното решение.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 21.08.2008г. по гр.д.№26/2007г. на Районен съд – Кнежа. Вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени изцяло предявените от всеки от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.31,ал.2 ЗС – за предаване владението, съобразно посочените от всяка кооперация идеални части, на подробно описаното движимо и недвижимо имущество на Завода за сушене и калибриране на хибридна царевица /ЗСКХЦ/, [населено място] в структурата на [фирма], ДМА, машини, съоръжения, движими вещи и недвижими имоти и за заплащане на обезщетение за ползването на същото имущество за периода 25.03.2005г. – 01.03.2007г.
Въззивният съд е приел за установено, че от 03.01.1980г. Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица /ЗСКХЦ/ излиза от състава на Стопанство за материално-техническо обслужване –К., и на база активите и пасивите на държавния агроучастък в [населено място] е образувано предприятие „Сортови семена”, в чийто капитал са включени държавен дял от собствеността и кооперативен дял от собствеността. Следователно към този момент са налице данни за включено кооперативно имущество. Първоначалните регистрации на ищците като кооперации са през 1992г., 1993г. и 2002г. От 01.01.1990г. НПК-К. е преобразувано в А. „Х”-К., която е финансирала с централизирани средства капитални вложения в предприятието „С.-с.”-К.. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че четирите кооперации /ищци/ са правоимащи лица по чл.27 ЗСПЗЗ спрямо организация по §12 ППЗСПЗЗ, или че са правоприемници на бивши кооперативни организации. Те не са възстановени кооперации по смисъла на §1 ДР ЗК /1991г./, нито пък са правоприемници на организация по смисъла на §12 ЗСПЗЗ. Те не са установили и че са приобретатели на правото на собственост върху имотите. От съдържанието на протокол от 27.01.1997г. не се доказва, че в полза на ищците е налице прехвърляне на дялово участие от имуществото на междукооперативното предприятие с купюри на правоимащи лица по чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ. Когато се касае до имущество на прекратена по §12 ПЗР ЗСПЗЗ организация, каквато е била бившата А. „Х.” /бивш НПК/, доколкото това имущество не е разпределено от ликвидационните съвети, то е станало съсобствено на правоимащите лица по чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ с оглед §28,ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ /ред.ДВ бр.79/1996г./. Касае се за специфичен вид съсобственост и е налице специален ред за ликвидирането и разпореждането със същата. Съгласно чл.27,ал.4 ЗСПЗЗ /ред.до ДВ бр.98/1997г./, лицата по ал.1 могат да внесат с писмен договор дяловете си в кооперация или търговско дружество, в които членуват, като кооперацията или дружеството могат да получат имущество на организацията по §12 срещу сумата от дяловете, внесени от членовете им и полученото имущество става собственост на кооперацията, а стойността му се записва като дял на кооператора, съответно съдружника. Съгласно действащия към релевантния момент чл.52, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ преди окончателното разпределяне на имуществото в натура или пари лицата, имащи право на дял, могат да внесат като дялово участие в кооперация или търговско дружество определената им по реда на ал.1 сума. Внасянето се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а страни по този договор са лицата, които внасят сумите като дялово участие и лице, представляващо съобразно устава кооперацията или търговското дружество. Така очертаният от закона ред не се установява от протокола от 27.01.1997г., на който се позовават ищците. Съставеният впоследствие двустранен протокол от 22.12.1997г. между СП по §29 ЗСПЗЗ при АФ”Х.” и [фирма] само сочи размер на държавното и кооперативното участие по заключението на оценителя към 31.12.1996г. По делото не са представени купюрите, поради което и не могат да се преценят правата, които материализират и кой е носителят им. Освен това ответното дружество е регистрирано като ЕТД с държавно имущество през 1991г. и по делото не е установено кооперациите да имат дял от капитала му. Съгласно чл.53,ал.2 ППЗСПЗЗ / ред. до ДВ бр.28/97г./ в случаите, когато междукооперативното предприятие е с държавно имущество, делът на държавата и съответната част от прираста на имуществото се приспада предварително, като остатъкът се разпределя, ако е делимо. При неделимо имущество, където се осъществява производствено дейност, организациите се преобразуват в ООД със заповед на министъра на земеделието до размера на държавното участие, установено въз основа на определен експерт, а останалото се съхранява от новообразуваното дружество с грижата на добър стопанин. Към момента на влизане в сила на изменението на чл.53,ал.2 ППЗСПЗЗ ответникът е ЕАД с държавно имущество, а „ЗСКХЦ”- [населено място] не е преобразувано в ООД, а е регистриран като клон на дружеството през 1996г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, а не за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касатора в първата част на изложението относно наличието на противоречие по въпроса за собствеността с цитираните съдебни решения не може да обуслови допускане касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Решение №541/2004г. по гр.д.№14/2004г. на Плевенския окръжен съд е отменено с решение № 143/2007г. по гр.д.№2791/2005г. на ВКС като делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, поради което не представлява съдебна практика, съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК. Решение №143/20007г. на ВКС пък не решава въпрос за собствеността на процесните имоти в сочения от касаторите смисъл, тъй като спорът, по който е постановено, е за дял от имуществото на [фирма] по предявен срещу последното иск от трето за настоящото дело лице – [фирма]. Съобразно т.2 на ТР№1/2009г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на релевантния за спора правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и във влязло в сила решение на друг съд. Въпросът дали купюрите материализират право на собственост или представените по делото приемателно-предавателни протоколи, не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на решението на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като от една страна те не са представени по делото и не са преценявани като доказателства от въззивния съд, а от друга – решаващият му извод въз основа приетите по делото и обсъдени протоколи, е за това, че тези документи не доказват твърдението, че ищците са приобретатели на соченото дялово участие в междукооперативното предприятие по чл.53,ал.2 ППЗСПЗЗ на основание §29 ЗСПЗЗ и чл.52,ал.4 ППЗСПЗЗ. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е и обоснована от касатора приложимостта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че релевантен за спора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато и в тази хипотеза. Останалите доводи, сочат на неправилна преценка на доказателствата и касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.02.2011г. по гр. дело № 280/2010г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: