О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 31.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.06.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №696/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7393/22.11.2016г.,подадена от Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,против решение №162/25.10.2016г. на Варненски апелативен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по в.гр.д.№432/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №854/24.06.2016г. по гр.д.№3237/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна-за признаване за установено по отношение на Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,че [община] е собственик но ПИ №10135.2562.105 по КК на [населено място] ж.к.”Ч.”,с площ от 1551 кв.м,при описани в решението граници,по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС,на основание член 124,ал.1 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [община],чрез процесуалния си представител М. Ю. В.,в писмения отговор на жалбата,заявява,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в исковата молба ищецът [община] твърди,че по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС е собственик на процесния имот,описан в молбата,тъй като към момента на влизане в сила на горепосочената законова разпоредба имотът е бил частна държавна собственост,като ответникът е бил негов собственик по силата на Министерско постановление №2118/14.07.1950г.,а ответникът, с отговора на исковата молба в срока по член 131 ГПК,оспорва иска,като твърди,че за имота е бил съставен АДС №809/26.09.1950г.,тъй като от П. В. П. с акт №8181/1950г. по реда на ЗОЕГПНС е отчужден недвижим имот вила-масивна постройка,заедно с мястото от 975 кв.м,като на бившите собственици със Заповед №447/22.10.1992г. на Кмета на [община] е възстановено правото на собственост само върху вилната сграда и е отписана от актовите книги,и излага доводи,че не са налице предпоставките по параграф 42 от ПЗР на ЗОС по отношение на процесния имот.Съдът е посочил,че съгласно данните по заключението вещото лице по съдебно-техническата експертиза,приета от съда като компетентна и обективна и неоспорена от страните,която е проследила регулационния статут на процесния имот,последният съответства частично по местоположение на ПИ №2615 по КП от 1956г. и ПИ №110 в незатворен контур от 1977г.,но не и по граници и площ,като към влизане в сила на параграф 42 от ПЗР на ЗОС и параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,съгласно действалия тогава и понастоящем за[жк]устройствен план,територията в която е попадал и ПИ №2615 по КП от 1956г.,съответстващ на процесния имот,е предвидена за „комплексно жилищно застрояване”.След анализ на доказателствата по делото и тяхната преценка,като се е позовал на разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС,според която застроените и незастроени парцели и имоти- частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и обществени и благоустройствени мероприятия,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове,преминават в собственост на общините,съдът е стигнал до извода,че по отношение на процесния имот са налице всички предпоставки за трансформиране на собствеността от държавна в общинска,тъй като към момента на влизане в сила на горепосочената разпоредба този имот е бил частна държавна собственост по силата на закона и по данните по съдебно-техническата експертиза- към същия момент,съгласно действащия устройствен план е попадал в територия,предвидена за „комплексно жилищно застрояване”,която е селищна-квартал на [населено място] и е бил застроен.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като/цитирам/:
„Правните въпроси от значение за изхода на конкретното дело са :
1.Съставлява ли предвиждането по регулационен план на напречни профили на улиците основание за трансформиране на държавна собственост в общинска по параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС?
2.Допустимо ли е с регулационен план на напречни профили на улиците да се извършва отреждане за комплексно жилищно строителство?
3.Допустимо ли е при липса на графична част към регулационен план да се приема,че със същия е извършено отреждане за комплексно жилищно строителство,респ. че са налице предпоставките по параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС без да е изяснен статута на имота и неговото предназначение?
4.Допустимо ли е при наличието на регулационен план,по силата на който отчужденият от Държавата по ЗОЕГПНС недвижим имот се запазва и не попада в благоустройствено мероприятие,нито върху същия е реализирано такова към 1999г. да се приеме,че е отреден за „комплексно жилищно застрояване”?
5.Задоволява ли обществени потребност от местно значение недвижим имот,който е отчужден по ЗОЕГПНС/отм/,а не по ЗПИНМ/отм/,ЗТСУ/отм/,не е предаден в управления на ГНС,използван от държавни организации до възстановяване правото на собственост върху съществуващата сграда в имота,която също е отчуждена по ЗОЕГПНС/отм/ и към 1999г. се ползва от собствениците на вилата като прилежаща площ към същата?”,като цитира и прилага задължителна практика на ВКС и практика на съдилищата.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираните от касатора правни въпроси са неотносими към същите.Въпросите,формулирани от касатора в точки 1-3 от изложението му,се отнасят до хипотези по предвиждания в регулационен план,свързани с начина на отреждане на имоти,обект на неговата регулация,каквито хипотези не са поставяни за разглеждане в производството по делото,нито са сочени и събирани доказателства в тази връзка.В точка 4 и 5 от изложението си,касаторът формулира като правни въпроси- въпроси по същество,които се основават на различна факти и обстоятелства,каквито нито са твърдяни,нито са установени в производството по повдигнатия по делото спор.Ето защо,така формулираните от касатора правни въпроси не са разрешавани от въззивния съд с обжалваното въззивно решение и не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело/съгл.т. 1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №162/25.10.2016г. на Варненски апелативен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по в.гр.д.№432/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: