О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 03.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1561/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 288 от 20.01.2015 г. подадена от Т. Г. К., чрез адв. М. С., против определение № 339 от 18.12.2014 г. на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 438/2014 г. по описа на същия съд,за оставяне без разглеждане като недопустима частната жалба в частта,с която се иска отмяна на протоколно определение от 06.10.2014г.,по силата на което е одобрена постигнатата съдебна спогодба и се прекратява производството по делото в тази му част.
Със същото определение,въззивният съд потвърждава протоколно определение от 06.10.2014г.,постановено по гр.д.№1235/2014г. по описа на Ямболски районен съд,с което е прекратено производството по делото поради постигнатата спогодба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната касационна жалба Г. Я. Г.,В. Я. Х.,Л. С. Б.,П. В. В.,Р. П. К.,В. П. В. и С. П. С.,в депозираните: писмен отговор вх.№1256/06.03.2015г. и „изложение към касационната жалба” вх.№1256/06.03.2015г.,чрез адвокат-пълномощник Х. К.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че жалбоподателката К. е конституирана като трето лице помагач на ответника И. В. А.,на основание член 218 ГПК във вр. с член 226 ГПК,във втората фаза на делбеното производство/с определение в съдебно заседание на 24.03.2014г. по гр.д.№1235/2013г. по описа на Ямболски районен съд/,от когото закупила на 04.07.2013г./след депозирането на исковата молба на 30.04.2014г./,по силата на договор за продажба на наследство изцяло наследствените права и задължения на продавача А.,след което активно е участвала чрез пълномощника си в производството по делото-чрез изясняване стойността на земеделските земи,становище по заключението на вещите лица и заявила становище по предложените четири варианта за обособяване на реални дялове на съделителите.Съдът е посочил,че пред първоинстанционния съд е било депозирано споразумение по постигната между страните по делото/лист 219 от делото/проект за спогодба за реална подялба на имуществото,разгледан в съдебно заседание от 06.10.2014г.,в което третото лице помагач-настоящ касатор,чрез пълномощника си адвокат С.,е възразила срещу постигнатата спогодба,което заседание приключило с определението за одобряване на спогодбата и прекратяване на производството по делото.Приключването на спора със съдебна спогодба инкорпорира в себе си три акта:договора за спогодба,определението на съда за одобряването й и определението на съда за прекратяване производството по делото,като само последното-прекратяването на производствто,като преграждащ развитието на делото акт подлежи на самостоятелно обжалване.Съдът е приел,че атакуваното с частната жалба определение е правилно в тази му част,тъй като не е налице нито липса на спогодба,сключена пред съда,нито неподписване на протокола от страна по делото,нито липса на одобряване на спогодбата от съда.По отношение на твърденията на жалбоподателката Т. К. за нищожност на спогодбата,поради това че е извършена без нейно участие,съдът е посочил,че това има отношение съм действителността на спогодбата като договор,а не към определението за прекратяване на производството по делото,поради десезиране на съда със спора.
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява/цитирам/:
„1.Моля да установите,че частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице.Същевременно са налице касационни основания по член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК,както са посочени по-долу съгласно разпоредбата на чл.284,ал.1,т.3 ГПК.
2.Моля да допуснете определение №339 на Ямболски окръжен съд до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 от ГПК-въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:
Противоречие с Тълкувателно решение №3 от 28.11.2013г. на ОСГК-ВКС”,
След което касаторът сочи,какво е приел с мотивите относно неоснователността на частната жалба въззивният съд,като излага касационни оплаквания,че с постановения съдебен акт въззивният съд я е лишил от правото й да възрази срещу спогодбата,като по този начин защити правата си,в подкрепа на което се позовава на задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №3/2013г. на ОСГК на ВКС.
В условията на евентуалност, се иска допускане до касационно обжалване на атакуваното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси /цитирам/:
„1. Дали трето лице в процеса – носител на материалното право има право и задължение ли е на съда то да участва в съдебна спогодба, с която се извършват разпоредителни действия с имота?
2. Следва ли срокът по чл. 218 ГПК да се счита за пропуснат по отношение на трето лице, след като Втората фаза на делбата е относително самостоятелно производство, което също се развива инстанционно?
3. Има ли право да участва във втората фаза на делбата трето лице в процеса, което като носител на материалното право изрично е заявило желание да участва в процеса и задължен ли е съдът да го конституира, като участник в съдебната спогодба, с която се извършват разпоредителни действия с имота, придобит от трето лице?”.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното определение, във съдържанието на изложението,обективирано в точка втора от същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода по делото и обусловил правните изводи на съда,а само се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъждат другите основания да това.
Относно изложеното от касатора в условие на евентуалност наличие на хипотеза на член 280,ал.3 ГПК,във връзка с което се твърди,че съдът е разрешил цитираните по-горе правни въпроси от значение за изхода на делото и обусловили правните изводи на съда,касационният съд намира същите за неотносими към решаващите мотиви на въззивното определение.Това е така,защото същите са свързани с правата и задълженията на третото лице помагач като участник в процеса,както и с неговото конституиране в производството по делото,и нямат отношение към подлежащата на обжалване пред въззивния съд част-а именно прекратяването на производството по делото,поради одобряване на сключената съдебна спогодба.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
На основание член 78,ал.10 ГПК на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 500 лева за ответниците Господин Г.,В. Х. и Л. Б.,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2014г.,а за ответниците В. П. В.,Р. К.,П. В. и С. С. в размер на 800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 339 от 18.12.2014 г. на Ямболски окръжен съд, I – ви въззивен граждански състав, постановено по в.ч.гр.д. № 438/2014 г. по описа на същия съд, в частта с която е потвърдено протоколно определение от 06.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1235/2014 г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото поради постигната спогодба.
ПОТВЪРЖАДАВА определение № 339 от 18.12.2014 г. на Ямболски окръжен съд, I – ви въззивен граждански състав, постановено по в.ч.гр.д. № 438/2014 г. по описа на същия съд, в частта с която е оставена без разглеждане частната жалба на Т. Г. К. срещу протоколно определение от 06.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1235/2014 г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е одобрена постигнатата съдебна спогодба.
ОСЪЖДА Т. Г. К. от [населено място] да заплати на Г. Я. Г.,В. Я. Х. и Л. С. Б. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Т. Г. К. от [населено място] да заплати на В. П. В.,Р. П. К.,П. В. В. и С. П. С. сумата от 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: