О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 31.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 443/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение №1310/18.07.2011г. по гр. дело № 2884/2009г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос дали строителят в един чужд имот като носител на права по предварителен договор за прехвърляне на права върху имота и по договор за изработка, има вземане за извършените СМР във вид на подобрения върху имота, задължени по което да са собствениците на имота в хипотезата на прекратени едностранно от последните договорни връзки и по двете правоотношения. Сочи се, че решението противоречи на практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.71 и чл.72 ЗС – ППВС№6/1974г. и ТР№85/1968г. Освен това е налице и хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№2248/2006г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу К. Е. В. и С. К. Л.,гр.София, искове с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за заплащане от всеки от тях по 15 500 лева стойност на подобрения, направени в техния имот. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на добросъвестен владелец в процесните имоти. Между него и ответниците е бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж от 01.12.2004г. срещу задължение за построяване на описаната сграда от ищеца. Във връзка с договора ответниците са упълномощили ищеца само с право да ги представлява пред компетентните органи за снабдяване с необходимите строителни книжа. Договорът е развален поради неизпълнение с предизвестие на възложителите от.15.12.2005г. Доколкото ищецът е направил разходи за изграждане на процесната канализация – уличен канал, той може да търси правата си на плоскостта на водене чужда работа без пълномощие, но не и в качеството си на добросъвестен подобрител. Освен това изградената канализация, съгласно техническата експертиза и писмените доказателства, е незаконен строеж.Изградена е без протокол за откриване на строителна площадка, и е започната процедура срещу изпълнителя за премахване на незаконния строеж. Тя не е годна за ползване по предназначение.Тя е външна на имота улична канализация, поради което не представлява подобрение в имота на ответниците.Не е доказано съоръжението да е връзка с уличната канализация, както и че нейната стойност увеличава стойността на имотите на ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай въпросът не може самостоятелно да предпостави допускане на касационно обжалване. Той не е обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд са,че ищецът няма правата на добросдъвестен владелец в имота, не е извършил подобрения, а незаконен строеж, подлежащ на премахване, няма вземане към собствениците, тъй като съоръжението е изградено върху общинска собственост /улица/, а не в имотите на ответниците. При това положение приетото от въззивния съд, че ищецът не е владелец в имота, а само негов държател във връзка с вече прекратената облигационна връзка, не е в противоречие с цитираната съдебна практика,а е съобразена с нея. Според нея разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Извършени в имота подобрения се дължат от собственика само на владелеца на имота. Освен това решаващите изводи на въззивния съд във връзка с изпълнението на доказателствената тежест на ищеца, са че той не доказал да е извършил подобрения в имотите, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1310/18.07.2011г. по гр. дело № 2884/2009г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: