О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 04.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5144/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Х. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 1285 от 29.06.15г., постановено по гр.д.№ 1122/15г. на Варненския окръжен съд, VІІІ състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 435 от 27.01.15г. по гр.д.№ 287/11г. на Варненския районен съд, 8 с-в, и вместо него е осъдил Ш. Х. Т. да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на Н. С. Т. сумата 1222 лв., ведно със законната лихва, като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 2600 лв.
Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията на касатора по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на недвижим имот – жилищна сграда с площ от 60 кв.м., състояща се от приземен и жилищен етаж, построена в ПИ 20 в кв.284 по плана на девети подрайон на [населено място] и е постановено изнасянето на имота на публична продан; отхвърлена е претенцията на Ш. Т. против Н. Т. по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 1440 лв., както и тази по чл.344, ал.2 ГПК за заплащане по 40 лв. месечно, считано от 30.06.14г. до окончателното извършване на делбата.
За да постанови решението си по извършване на делбата въззивният съд е приел, че процесната жилищна сграда е реално неподеляема и че предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за възлагането й на съделителя Ш. Т. не са налице, тъй като родителските права върху едно от родените от брака деца на страните са били предоставени на майката и понастоящем същото е пълнолетно, а другото дете е навършило пълнолетие по време на бракоразводния процес. Изложени са и съображения, че липсват и предпоставките за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба се прилага само при ликвидиране на съсобственост, възникнала в резултат на наследяване.
Като основание за допускане на касационно обжалване на решението по извършване на делбата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса – допустимо ли е в производство по извършване на съдебна делба на жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, съдът да възложи жилището в дял на бивш съпруг, който няма друго жилище, направил е своевременно искане за възлагане и е собственик на поземления имот, в който е построено жилището, а другият съделител е поискал изнасяне на имота на публична продан. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно предпоставките за възлагане на неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена с развод не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува съдебна практика – ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС и др., с която въззивното решение е съобразено. Според тази практика в този случай следва да са налице кумулативно няколко предпоставки, едната от които е на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака. Останалите хипотези, при които може да се претендира възлагане /смърт на единия съпруг или при делба на сънаследствен имот/ са изчерпателно посочени в закона, като извън тези случай възлагане е недопустимо.
С оглед изложеното въззивното решение в тази му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
По жалбата срещу решението в частта му по сметки и привременни мерки.
Същата е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск по отделно, а не сборът от цените на предявените искове.
В случая цената на всеки от предявените от двамата съделители искове по чл.31, ал.2 ЗС е с цена под 5000 лв., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в тази му част е подадена срещу влязъл в сила съдебен акт.
Недопустима е и жалбата срещу решението, с което съдът се е произнесъл по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК. В тази му част решението има характер на определение, което не попада в никоя от хипотезите по чл.274, ал.3 ГПК. Тези определения се постановяват само в рамките на делбеното производство, нямат самостоятелен характер и могат да бъдат изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, поради коет подлежат на обжалване пред ВКС само когато са постановени за пръв път от въззивен съд.
Предвид изложеното касационната жалба в тези й части следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 790 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1285 от 29.06.15г., постановено по гр.д.№ 1122/15г. на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, в частта по извършване на делбата.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Ш. Х. Т. срещу въззивно решение № 1285 от 29.06.15г., постановено по гр.д.№ 1122/15г. на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите по сметки на съделителите и по претенцията на касатора по чл.344, ал.2 ГПК.
О с ъ ж д а Ш. Х. Т. от [населено място] да заплати на Н. С. Т. от [населено място] сумата 790 лв./седемстотин и деветдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до касатора, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: