О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 372/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Б. и Й. П. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 5182 от 15.06.16г., постановено по гр.д.№ 1057/07г. на Софийския градски съд, ІV-Б с-в, в частта, с която не е допусната съдебна делба на втори и тавански етаж от източен близнак и върху гараж от 31 кв.м., изграден под терасата на западен близнак, находящи се в [населено място], кв., [улица], с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 12.07.2006г., постановено по гр.д.№ 5780/2000г. на Софийския районен съд, 52 с-в, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите по реда на чл.278, ал.2 ГПК/отм./ срещу С. В. И., Х. В. Б. и В. А. Б. искове за делба на посочените имоти.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно одобрена по гр.д.№ 10657/78г. на СРС, 40 с-в, съдебна спогодба от 05.09.1978г. в дял на А. Г. Б. е отредено жилище на първия етаж от масивна жилищна сграда, заедно с 40/100 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ХІ-3, кв.57 по плана на [населено място], кв.; в дял на А. В. Б. – втория етаж на сградата, заедно с 30/100 ид.части от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на Х. В. Б. – 30/100 ид.части от дворното място, както и правото на строеж на пристройка към съществуващата сграда откъм източната страна на парцела до два етажа на 68 кв.м. с гараж и зимници. С нот.акт № 53/86г. А. Б. е продала на сина си С. В. И. придобития от нея при делбата имот. Построената от Х. Б. сграда е била напълно завършена през 1980г., а с нот акт № 193/90г. същият е признат за собственик на жилище – източния близнак, застроен на 60 кв.м., състоящ се от първи етаж – хол, кухня, баня и тоалетна, втори етаж – три стаи и таван от две стаи, на основание наследство, делба и отстъпено право на строеж. Сградата има и сутерен с гараж, преустроен в зъболекарска лаборатория. Съгласно проектите и двата близнака е трябвало да имат тавански помещения, които са построени в отклонение от проектите, подобрени са и са превърнати в жилищни помещения. Под голямата южна тераса на западния близнак е направен гараж в сутеренното помещение в отклонение от първоначалния архитектурен план.
При тези фактически данни съдът е приел, че вторият и таванският етаж от източния близнак и гаража с площ от 31 кв.м. са построени от ответника Х. Б. по силата на учреденото му от останалите съсобственици на дворното място право на строеж и са придобити от него и съпругата му В. Б. в режим на СИО, респ. че липсва съсобственост с касаторите.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Надлежно ли е учредено право на строеж за пристройка към съществуващата сграда / източен близнак / постигнато като част от съдебната спогодба по дело за делба, без да има доказателства по делото, че съсобствениците по реда на чл. 63 ЗС и при спазване на формата на чл. 18 ЗЗД са учредили това вещно право, респ. за спазена процедура по чл. 56 ЗТСУ /отм./ и 2. Ако е налице надлежно учредено право на строеж за пристрояване на източен близнак със съдебната спогодба по делото за делба от 1978г., построеното извън рамките на обема посочен в съдебната спогодба, за което има доказателства /експертиза/, че може да бъда самостоятелен обект, подчинява ли се на режима на чл.97 ЗС. Поддържа се че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата С. В. И. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства / ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая по първия поставен от касаторите правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по делото доводи относно валидността на учреденото със съдебната спогодба право на строеж до сега не са правени, респ. не са събирани доказателства. Ето защо този въпрос е извън очертания от становищата на страните предмет на спора, не обуславя неговия изход и съответно не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Същото се отнася и за втория поставен въпрос, тъй като по делото не е установено източният близнак да е построен при наличие на съществени отклонения от архитектурните проекти, нито е установено вторият и таванският етаж от тази сграда да отговарят или да са отговаряли на всички нормативни изисквания за самостоятелни обекти на правото на собственост /общо или поотделно/ и според установената практика на ВКС дори да са изградени извън обема на учреденото право на строеж, в тази хипотеза намира приложение правилото на чл.97 ЗС, а не на чл.92 ЗС, т.е. те са станали собственост на собственика на първия етаж на сградата, а не на собствениците на мястото. Освен това представената от касаторите практика на ВС и ВКС – Р № 980 по гр.781/94г. и Р № 316 по гр.д.№ 217/12г., II г.о. по приложението на чл.92 ЗС се отнася за самостоятелни обекти на правото на собственост и противоречие с нея не е налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 5182 от 15.06.16г., постановено по гр.д.№ 1057/07г. на Софийския градски съд, ІV-Б с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: