О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 24.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1250/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1244/09.08.2018г.,подадена от Н. М. Ч. и М. Д. Ч.,чрез пълномощника им адвокат В. К.,против решение №11/10.01.2018г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д.№788/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №110/20.09.2017г. по гр.д.№441/2014г. по описа на Панагюрски районен съд-за отхвърляне на предявеният иск от Н. М. Ч. и М. Д. Ч. срещу Х. М. Ч. и Д. В. Ч.,за приемане за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици при равни права върху изба с площ 7,66 кв.м,пристроена към приземния етаж и стая с площ 7,13 кв.м,пристроена към първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с обща площ от 87 кв.м,построена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.450,с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване при описани в решението съседи на имота,както и да бъде отменен нотариален акт №165,том І,нот.акт №137/2010г. на нотариус П. К. ,в частта,с която ответниците Х. М. Ч. и Д. В. Ч. са признати за собственици на процесните обекти на собственост,като неоснователни.
Предмет на касационната жалба е въззивното решение,само в частта му,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд досежно стаята с площ от 7,13 кв.м,пристроена към първия етаж от масивната жилищна сграда с обща площ от 87 кв.м,съответно за отмяна на горепосочения констативен нотариален акт,в частта му,с която ответниците са признати за собственици на тази стая.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение,в обжалваната му част е недопустимо,като се иска неговата отмяна,евентуално неправилно поради необоснованост,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответниците по касационната жалба Х. М. Ч. и Д. В. Ч.,чрез пълномощника си адвокат Г. А. М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска в обжалваната му част,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че между страните няма спор,а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,че ищците са собственици на първия жилищен етаж от 80 кв.м, от жилищната сграда/по силата на покупко –продажба от родителите на Н. М.,обективирана с нотариален акт №157/1982г.-лист 17 от делото/,а ответниците Х. Ч.,/брат на ищеца Н. Ч./ и Д. Ч. са собственици на втория етаж от жилищната сграда,с площ от 87 кв.м,като с нотариален акт №116 от 25.03.1976г./лист 16 от делото/,праводателите на страните М. Х. Ч. и П. Н. Ч. отстъпват на сина си Х. М. Ч. правото да пристрои и надстрои втория етаж на нова жилищна сграда,върху съществуващата жилищна сграда,с площ от около 100 кв.м,за което е било издадено строително разрешение №12/04.05.1976г. на Х. Ч.,като на 26.05.2010г.,ответниците Х. и Д. Ч. са се снабдили с констативен нотариален акт №165/26.05.2010г./лист 19 от делото/ за правото на собственост върху втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда,със застроена площ от 87 кв.м и двуетажна масивна жилищна сграда,с приземен етаж/пристройка/,построена през 1976г.,с разгъната площ 19 кв.м.Съдът е посочил,че с влязло в сила решение №62/01.07.2015г. по гр.д.№339/2015г. по описа на ВКС,ІІго е отхвърлен предявеният от Н. М. Ч. срещу Х. М. Ч., иск на основание член 109 ЗС,с мотивите на които е прието,че пристройката/в която се включва и процесната стая/ е в обема на учреденото право на надстрояване и пристрояване в полза на Х. Ч.,поради което ,в качеството си на суперфициарен собственик последният се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №165/2010г.С оглед на приетото за установено от фактическа страна,съдът е счел,че обжалваното решение е валидно и допустимо и не страда от пороци,обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.Съдът след като е посочил,че правното основание,на което ищците претендират,че са станали собственици на процесните помещения е изтекла в тяхна полза придобивна давност,като твърдят,че са започнали да владеят пристройката за себе си от 1982г. и продължават да я владеят до момента необезпокоявано,след анализ на доказателствата по делото и като се е съобразил със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС,е стигнал до извода,че това твърдение от исковата молба е останало недоказано.Съдът е изложил доводи,че по делото по несъмнен начин е установено,че М. и П. Ч. са учредили в полза на ответника Х. Ч. правото да пристрои и надстрои съществуващата в имота им жилищна сграда,като суперфицията е учредена в предвидената от закона форма,както и са спазени изискванията на закона за нейното учредяване-налице е декларация за съгласие от 20.11.1976г.,като общата площ на надстроения жилищен етаж и пристройката се вмества напълно в отстъпеното право на пристрояване и надстрояване с обща застроена площ от около 100 кв.м,поради което ответникът Х. Ч. е собственик на спорната пристройка от момента на нейното построяване през 1976г.При анализа на показанията на разпитаните свидетели,съдът е стигнал до извода,че няма данни ищците да са демонстрирали с явни действия по отношение на ответниците,че владеят за себе си процесните обекти,като дават информация само кой е извършил строителството,но не и относно владението на същите от 1982г.,напротив установено е че родителите на ищеца Н. Ч. и ответника Х. Ч. до смъртта си/М. Ч.-поч.9.12.1989г. и П. Ч.-поч.30.08.2011г.-съгл. удостоверение за наследници -лист 61 от делото на РС Панагюрище/ са обитавали приземния етаж от къщата,със съгласието на ответниците, с оглед удобството на родителите им,като липсват доказателства,как същата е била ползвана след това.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките,предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса/цитирам/:
„за задълженията на въззивната инстанция да извърши собствена самостоятелна проверка на редовността на исковата молба по член 129 ал.1 ГПК.”,като се е произнесъл при наличие на неяснота и непълнота на обстоятелствената част на исковата молба,както и /цитирам/:
„При иск за собственост ,предпоставка за редовност на исковата молба е дали се претендира право върху самостоятелен обект на собственост, по въпроса”в кои случаи пристройката към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост”,същият е разрешен в противоречие с практика на ВКС-цитираните в изложението решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,което обосновава недопустимост на въззивното решение.
Тези твърдения на касаторите,ищци в производството по делото,които сами твърдят, че са сезирали съда с неясна и непълна искова молба,изхождаща от самите тях,както и отправените със същата искания,не кореспондират на установеното с доказателствата по делото и приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Видно от съдържанието на последните, съдът е извършил такава проверка за допустимост и валидност на обжалвания пред него съдебен акт,като се е съобразил с изнесеното в депозираната искова молба и установено от фактическа страна с доказателствата по делото-свидетелски показания и писмени доказателства-включително и констатациите по констативния нотариален акт за собственост №165/2010г.-относно индивидуализацията на процесните обекти,като самостоятелни такива,описани в акта като „двуетажна масивна сграда с приземен етаж/пристройка/.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не е налице посочената от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Освен това в изложението си касаторите молят да се допусне решението до касационен контрол на основание член 280,ал.2 ГПК-като вероятно недопустимо и очевидно неправилно,и са изложени доводи,че права върху несамостоятелна вещ не могат да се бранят с иск за собственост/който самите те като ищци,настоящи касатори са предявили/,и че по този начин била нарушена практиката на ВКС.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ето защо,касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
На ответниците по касационната жалба Х. М. Ч. и Д. В. Ч.,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 09.03.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение №11/10.01.2018г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№788/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. М. Ч. и М. Д. Ч. да заплатят на Х. М. Ч. и Д. В. Ч.,сумата от 600 лева/шестотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: