О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 03.04. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 33/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., [населено място],чрез пълномощника и адвокат Ч., срещу въззивно решение от 20.07.2011г. по гр.д. № 1081/2011г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на следните правни въпроси : кои според предмета си искове следва да са предявени и от кого, за да може да се приложи разпоредбата на чл.116,б.”б” ЗЗД вр.чл.84 ЗС при преценката за основателност на иск по чл.79 ЗС, кое е средството за пряко доказване на осъществяването на изискването на чл.181,ал.1 ЗУТ – само протоколът по чл.181,ал.2 ЗУТ или и други официални документи, издадени от компетентния орган, в чието съдържание е прието, че е налице етап на завършеност „груб строеж”, или в заключението на техническата експертиза, длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да обсъди всички приети по делото относими към спора доказателства. По отношение на първия въпрос се твърди наличие на основанието на чл.280,ал.1 т.3 ГПК, тъй като произнасянето по него ще разкрие точния смисъл на израза „предявяване на иск” по смисъла на чл.116,б”б” ЗЗД и ще запълни празнотата в правото. Вторият правен въпрос също е поставен в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради липса на установена съдебна практика и масовизиране на споровете с обект недвижими имоти по чл.19,ал.3 ЗЗД, чл.87,ал.3 ЗЗД, чл.124,ал.1 ГПК. Последният въпрос се поставя в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – поради противоречие с решение №24/2010г. по гр.д.№4744/2008г., ВКС, Іг.о.
Ответникът по касация Е. Г. Т., [населено място], оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.11.2010г. по гр.д.№5681/2009г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от И. С. Г. срещу [фирма] и Е. Г. Т., иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.440 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗС – за приемане за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот – апартамент №4, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.1,ет.2, с площ 55 кв.м., заедно прилежащото му подробно описано мазе.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка на основание чл.272 ГПК. Изложил е и свои фактически констатации и правни съображения, като е приел, че с нотариален акт №195/1996г. изброените физически лица, сред които и ответницата Е. Т., като съсобственици на УПИ ІІІ-362, кв.133а,м.”К. село-П. к.” взаимно са си учредили право на строеж върху конкретно описани обекти в жилищна сграда, както и са учредили право на строеж на [фирма] върху останалите обекти в проектираната сграда, които той се задължил да построи. Въз основа на учредената суперфиция,между ищцата-купувач и ответника ЕТ –продавач, на 18.10.1996г. е сключен предварителен договор по смисъла на чл.19,ал.3 ГПК относно процесния апартамент. С решение по гр.д.№112203/2000г. на СРС, влязло в сила на 19.04.2004г., е отхвърлен искът с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, предявен от И. Г. срещу [фирма] за обявяване на предварителния договор за окончателен. В полза на ответницата Т. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№33/2002г. на СГС срещу другия ответник ЕТ”Р. орлета-Й.С. за сумата 72 782,55 лева, представляваща договорна неустойка. Принудителното изпълнение срещу длъжника е насочено върху процесния имот, който се обитава от ищцата. Последната е завела установителен иск за признаване правото и на собственост на основание давностно владение, считано от 1999г., срещу взискателя и длъжника по изпълнителното дело. Въззивният съд е приел, че ищцата няма качеството на владелец и не е могла да придобие правото на собственост на основание давност.Тя е обитавала имот, за който не е констатирано с протокол на общинската /районната/ администрация да е завършен на етап груб строеж, т.е. не е установено тя да е упражнявала фактическа власт върху вещ – самостоятелно обособен и годен обект на правото на собственост. Дори да се приеме, че апартаментът е придобил качеството на самостоятелен обект, който може да бъде придобит на оригинерно основание, ищцата не е провела пълно и главно доказване, че го е владяла непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченият от касатора в т.1 от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Този въпрос не е обусловил изхода на спора. Решаващите изводи на въззивния съд за приетата от него неоснователност на иска по чл.124,ал.1 ГПК не са за наличие на прекъсване на давност по смисъла на чл.116,б.”б” ЗЗД, а за липса на владение поради липса на годен за своене обект на правото на собственост и за неизпълнена доказателствена тежест на елементите от фактическия състав на чл.79 ЗС. Така формулиран въпросът кои според предмета си искове следва да са предявени и от кого, за да се приложи разпоредбата на чл.116,б.”б” ЗЗД вр.чл.84 ЗС не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението,тъй като по тях не е налице произнасяне от въззивния съд, не са били включени в решаващите му изводи и са неотносими.Ето защо не може да обуслови допускане касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът по т.2 от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Доколкото касаторът също сочи като приложими правилата на ЗУТ за установяване етап на завършеност на строежа /”груб строеж”/, следва да се приеме, че той не се позовава на конкретен представен от него документ за пряко доказване на момента на осъществяване на изискването на чл.181,ал.1 ЗУТ извън протокола по чл.181,ал.2 ЗУТ, какъвто и не твърди да е представил по делото. От друга страна в съответствие със задължителната практика на ВКС –решение № 46/2010г. по гр.д.№725/2009г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, относно това, че установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб строеж” се извършва по установения в чл.181,ал.2 ЗУТ ред – с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано в кой момент обектът е бил завършен до степен „груб строеж”, установен по реда на чл.181,ал.2 ЗУТ. Ето защо въпросът дали с други документи, издадени от компетентен орган на администрацията или техническа експертиза, може да се установява осъществяването стадия „груб строеж”, при положение, че и касаторът не сочи конкретни такива,за които да твърди, че доказват момента на завършеност на строежа до посочената степен, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Във връзка с третата група въпроси, относно неизпълненото задължение на въззивния съд да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства за установяване фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС, следва да се има предвид, че в изложението не са посочени конкретни доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд. Освен това, както бе посочено по-горе решаващият извод в решението е за неизпълнена доказателствена тежест за установено от ищцата владение в продължение на 10 години върху имот, който представлява годно възникнал обект на правото на собственост. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречие с установената съдебна практика,вкл. посочената от касатора, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото.
Останалите оплаквания сочат необоснованост на съдебния акт е не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и доказателства за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.07.2011г. по гр.д. № 1081/2011г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: