О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 14.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1916/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Т. И., [населено място], чрез пълномощник адвокат М. Р., срещу определение № 97 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 286/2017 г. на ВКС, I г. о., с което е върната частната му жалба срещу определение № 472 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на ВКС, І г. о. С последното не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6635 от 10.08.2016 г. по гр. д. № 14485/2015 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му от некомпетентен състав, с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 2 ГПК. Изложени са доводи, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, прегражда триинстанционното производство, предвидено в Конституцията и Закона за съдебната власт. С възприемането на противното се нарушават основни принципи на правораздаването, в т. ч. и принципа на справедливостта. Навеждат се оплаквания и по съществото на правния спор, разрешен от въззивния съд с отхвърляне на предявения от П. Т. И. иск за делба.
Ответниците по частната жалба – М. С. А. и В. А. А., [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. М., възразяват в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като считат жалбата за недопустима. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Ответникът по частната жалба – Т. П. И., [населено място], не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение е прието, че подадената от жалбоподателя П. И. частна жалба срещу определение № 472 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е недопустима и следва да бъде върната. Изложени са съображения, че на обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения, посочени в чл. 274 ГПК, между които първоинстанционните преграждащи определения, постановени за първи път от ВКС. С определенията по чл. 288 ГПК ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи, а освен това в ГПК не е предвидено и самостоятелното им обжалване. Ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба, ВКС я разглежда по същество, съответно ако то не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/. С постановяване на обжалваното определение в производство по чл. 288 ГПК, процесуалният ред за защита е изчерпан.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд подлежат определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от друг тричленен състав на същия съд. В случая определение № 472 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не попада в категорията определения, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. То нито прегражда по – нататъшното развитие на делото, с оглед естеството на специфичната правораздавателна дейност, осъществявана от касационния съд при проверка наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, нито в закона изрично е предвидена възможността за обжалването му с частна жалба. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. При постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационният съд извършва специфична дейност по селектиране на касационната жалба. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалване няма за цел да допусне контрол върху решението независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, а да установи съществуването на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с това дело. По реда на чл. 288 ГПК ВКС не дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване е окончателно и не подлежи на по – нататъшен инстанционен контрол. Третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение № 4/16.06.2009 г. на Конституционния съд на Република България съответства на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно предходният съставът на ВКС, I г. о., е постановил връщане на недопустимата частна жалба – насочена срещу окончателен съдебен акт. Доводите за постановяване на обжалваното определение от некомпетентен състав, са неоснователни. Връщането на частната жалба е задължение на съдебния състав на ВКС, постановил обжалваното определение, срещу което е подадена, когато в процеса на администриране се установи, че същата е недопустима.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
Предвид изхода на настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и направеното в отговора на частната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответниците по частната жалба М. С. А. и В. А. А., в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 97 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 286/2017 г. на ВКС, I г. о.
ОСЪЖДА П. Т. И. да заплати на М. С. А. и В. А. А. разноски за производството по чл. 274, ал. 2 ГПК в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: