О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр. София, 17.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1283/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ж. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 1636 от 13.11.14г., постановено по в.гр.д.№ 1564/14г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2384 от 07.05.14г. по гр.д.№ 13428/12г. на Варненския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите С. Н. С. и Е. Ж. Р. върху допуснатите до делба недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 70,76 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 15 и 1, 4521% ид.части от общите части на сградата, както следва: 9 355 689/13 355 689 ид.части за първия и 4 000 000/13 355 689 ид. части за втория съделител.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 1990 г. до 2012г. С нот.акт 93/12.06.1998г. С. С. е закупил процесния апартамент за сумата 13 355 689 лв., от които 5 355 689 лв. собствени средства, депозирани по сметка на продавачите в ДСК-В. с писмо К.№ 778/11.06.1998г., които преди сключването на договора са му били дарени от неговата майка и 8 000 000 лв. заем от ДСК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:1.дали нотариалния акт в частта, в която нотариусът удостоверява извършеното плащане по договора чрез представени пред него официални банкови документи има материална доказателствена сила и дали тази сила може да бъде оборена с частни документи без достоверна дата и съдържание;2. изявленията на страната, относно неизгоден за нея факт имат ли материална обвързваща сила и могат ли да бъдат опровергани със свидетелски показания или изходящи от страната други частни документи и 3.за доказателствената тежест и начина на преценка на осъществена трансформация. Поддържа се, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а останалите са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по поставения от касатора първи въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като посоченото по-горе писмо К.№ 778/11.06.1998г. не е сред представените при съставянето на нот.акт № 93/98г. документи и нотариусът не е удостоверил плащането на част от продажната цена по този начин, нито това обстоятелство е от кръга на тези, които се удостоверяват от нотариуса при сключването на договора. Освен това за да приеме, че ищецът в първоинстанционното производство е вложил лични средства при закупуването на имота съдът е извършил съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а не се е позовал единствено на частни документи без достоверна дата и съдържание. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Освен това в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения. В случая тези предпоставки липсват, тъй като не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено.
Не е налице противоречие с представеното във връзка с втория въпрос Р № 72 по гр.д.№ 2645/02г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползва с материална доказателствена сила и съдържането му не може да се оспорва със свидетелски показания, освен при изрично съгласие на страните. В случая договорът за покупко-продажба не съдържа неизгодни за ищеца факти относно влагането на лични средства при закупуването на имота, тъй като депозирането на тези средства по сметка на продавачите не изключва възможността това да са същите средства, които са платени като капаро при сключения между страните по сделката предварителен договор.
Третият поставен въпрос е решен в съответствие с представената практика на ВКС – Р № 347 по гр.д.№ 1071/11г., ІV г.о. и Р № 355 по гр.д.№ 430/11г. ІІ г.о., с която е прието, че доказателствената тежест при наличие на претенция за влагане на лични средства при придобиването на конкретна вещ или вещно право по време на барака е на този, който я е предявил и че опровергаването на презумпцията за съвместен принос следва да стане чрез пълно и пряко доказване, тъй като това е прието и с обжалваното решение.
В точка трета на изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, а са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, но независимо от това липсва противоречие с представеното и във връзка с тях Р № 355 по гр.д.№ 430/11г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като в случая е установено, че вложените при придобиването на имота лични средства са дарени единствено на ищеца, а не на двамата бивши съпрузи.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1636 от 13.11.14г., постановено по в.гр.д.№ 1564/14г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Е. Ж. Р. от [населено място] да заплати на С. Н. С. от [населено място] сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: