О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 27.02.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3372/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място],чрез процесуалните представители адвокати С. Ц. и Д. С., срещу въззивно решение № 132/07.04.2016г. по гр. дело № 875/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за наличие основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставя се следният въпрос : може ли да изтече придобивна давност към 01.06.2004г. , когато страната, която се позовава на придобивна давност е владяла реална част от УПИ. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №55/2014г. по гр.д.№ 12/2013г., ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба М. Х. П., действащ като [фирма] я оспорва в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 330/2015г. по гр.д.№759/2014г. на Районен съд – Пещера. С последното е прието за установено по отношение на [фирма], че ЕТ”П. Е. – М. П., правоприемник на [фирма] е собственик на терен- застроен и незастроен с площ от 731кв.м., представляващ самостоятелен обект „Пицария“, който е част от хотелски комплекс „З.“, попадащ в имот № 5013134 и пл. № 3134 от кадастрален район 501, целият с площ от 6 819 кв.м., за който е образуван УПИ VІІ- за хотелски комплекс по плана на [населено място], при граници на целия имот /подробно описани/ и граници на самостоятелния обект : от север- [улица], от изток-вход на хотелски комплекс „Здравец” от към стопанския двор; от юг-стопански двор на хотелски комплекс „Здравец“ и от запад- тревна площ.
Въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е терен- застроен и незастроен- с площ от 731 кв.м., представляващ самостоятелно обособен обект „Пицария“, който е част от хотелски комплекс „З.“, попадащ в имот с №5013134 и пл.№3134, целият с площ от 6819 кв.м. за който е образуван УПИ VII – за хотелски комплекс по плана на [населено място], при подробно описани съседи на целия имот и обособената част. С АДС №1757 от 15.01.1999г. за държавна собственост е обявен хотелски комплекс „З.”, представляващ дворно място с площ 6819 кв.м., блок „А“- застроена площ от 1023 кв.м., масивна конструкция, състояща се от сутерен, партер, ресторант, І,ІІ,ІІІ,ІV-хотелски етажи; блок „Б“ със застроена площ 222кв.м.- едноетажна масивна конструкция, състоящ се от пицария с вграден ТП и сутерен; блок „В“ със застроена площ 268.52 кв.м. – едноетажна масивна конструкция, състоящ се от кухня на ресторант, партер, лятна тераса; блок „Г“ със застроена площ 1146кв.м. – масивна конструкция в груб строеж, блок „Д“- павилион „Еспресо“ със застроена площ 11кв.м. С договор от 21.04.1999г., вписан в СВ при РС- Велинград, сключен между Министъра на търговията и туризма като орган по чл.3, ал.1 ЗППДОП /отм./- продавач и ЕТ „П. Е.- В. Ц. – купувач, е извършена продажба на „Пицария“- обособена част от [фирма] по реда на чл.33 ЗППДОП /отм./ На купувача е прехвърлено правото на собственост върху обект „Пицария“- обособена част от хотелския комплекс, представляваща масивна постройка и сутерен със застроена площ 222 кв.м., ведно с терен от 251кв.м., представляващ блок „Б“ от хотелски комплекс „З.”- част от кв.133 по плана на В., при граници: от север- [улица], от изток- вход на хотелски комплекс „З.” /откъм стопански двор/, от юг-стопански двор на хотелския комплекс и от запад- тревна площ. С нотариален акт №318/2004г. [фирма] е продало на [фирма] 6568/6819 ид.ч. от поземлен имот – застроен и незастроен, находящ се в строителните граници на [населено място], отразен като парцел VІІ- „За хотелски комплекс“, кв.133 по действащия ЗРП. С нот.акт №45/2005г. е извършена поправка в предходния нотариален акт като вместо 6568/6819 ид.ч. се чете 6568 квадратни метра. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетите технически експертизи, въззивният съд е приел, че по силата на договор за продажба от 21.04.1999г., сключен по реда на ЗППДОП /отм./ [фирма] е придобил правото на собственост върху процесния самостоятелен обект – обособена част от [фирма], вкл. застроен и незастроен терен с точно определени в договора граници /установени и съществуващи по плана на [населено място] от 1978г./ Органът по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП/отм./, в качеството си на продавач ясно, недвусмислено е изразил волята си и съвсем конкретно е индивидуализирал имота /самостоятелен обособен обект/ чрез изрично посочване на неговите граници. От експертните заключения е установено, че и към момента на продажбата, и към настоящия момент имотът отговаря на законовите изисквания за заснемането му като самостоятелен. Не е осъществена административната процедура по заснемането му като с нов номер и при посочените в договора за продажба от 1999г. граници, но тази процедура не е елемент от фактическия състав на самата продажба, въз основа на която ищецът е придобил правото на собственост върху един имота – застроен и незастроен терен, обособен като самостоятелен имот. От приватизационния договор, меморандума към него, скица от 20.04.1994г., обяснителна записка и разрешение за ползване №511/27.10.1994г. както и от неоспорените технически експертизи е установено, че към 1999г. самостоятелният обособен обект „Пицария“ е със застроен и незастроен терен с обща площ от 731 кв.м., включващ 1.масивна разгърната постройка с обща застроена площ 234кв.м., рампа- площадка за зареждане откъм южната част в стопанския двор /площ 87кв.м./, котелно, изградено след края на рампата /площ 13 кв.м./ и 2. прилежащ незастроен терен, намиращ се пред постройката северно от нея, оформен като бистро, граничещо с посочената граница в договора от 1999г. [улица]/площ 397кв.м./. Имотът е функционално обособен за осъществяване на стопанска дейност със самостоятелен статут в границите по приватизационния договор. Така с обща площ 731 кв.м. е закупен и владян от първоначалния ищец. За да стигне до извод, че общата площ на процесния имот – застроен и незастроен е 731 кв.м., въззивният съд е отчел факта, че нито една цифра в приватизационния договор не е изписана и с думи, няма съвпадение в посочените площи на сградата и на прилежащия терен цифри в договора от една страна и от друга страна в Информационния проспект- Меморандум, неразделна негова част /сграда- 222- съответно 277,5кв.м.; незастроен терен- 251кв.м.- съответно 351 кв.м./. Приел е, че се касае за допусната грешка в записа на цифрите, посочващи застроения и незастроен терен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставеният от касатора правен въпрос – може ли да изтече придобивна давност към 01.06.2004г. , когато страната, която се позовава на придобивна давност е владяла реална част от УПИ, не може самостоятелно да предпостави допускане на касационно обжалване. Той не е обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд са направени след тълкуване на изразената в приватизационния договор и приложенията към него воля на органа по чл.3 ЗППДОП /отм./ да прехвърли обособена част от приватизиращото се предприятие на праводателя на ищеца състояща се от сграда и терен – подробно описани. Прието е, че собствеността на имота в претендирания обем е придобита на деривативно основание – договор за приватизационна продажба, а не на заявеното при условията на евентуалност придобивно оригинерно основание – давностно владение. При това положение приложеното решение на ВКС, касаещо въпроса за възможността да се придобие реална част от УПИ по давност, е неотносимо.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и направените разноски в размер на 800 лева, съгласно представения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 132/07.04.2016г. по гр. дело № 875/2015г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на М. Х. П., действащ като [фирма] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 800 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: