О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4784/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. В. Г., А. Х. Г. и Г. Х. Г. и на А. С. К. и Г. С. Г. срещу въззивно решение № 4929 от 14.06.16г., постановено по в.гр.д.№ 7775/13г. на Софийския градски съд, ІV-Б с-в, както и на Е. П. З., И. Д. З., П. Д. З. и В. Х. К. срещу решение от 19.08.14г. по същото дело с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С решението от 14.06.16г. въззивният съд е отменил решение от 02.07.12г., постановено по гр.д.№ 31834/08г. на Софийския районен съд, 76 с-в, с което е отхвърлен предявеният от С. Х. М. иск за делба и вместо него е допуснал извършването на съдебна делба на УПИ І-611 с площ от 672 кв.м. /имот с идентификатор 68134.4336.2042/, находящ се в [населено място], [улица] между С. Х. М. с квота 3/36 ид.части, Г. С. Г. и А. С. К. с квоти по 6/36 ид.части, Й. В. Г., Г. Х. Г. и А. Х. Г. с квоти по 4/36 ид.части, В. Х. К. с квота 3/36 ид.части, Е. П. З., П. Д. З. и И. Д. З. с квоти по 2/36 ид.части.
С решението от 19.08.14г. градският съд е оставил в сила решение от 07.03.13г. по гр.д.№ 31834/08г. на СРС, 76 с-в, с което е отхвърлена молбата на Е. П. З., И. Д. З., П. Д. З. и В. Х. К. за допълване на решението от 02.07.12г.
За да постанови решението от 14.06.16г., въззивният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба от 06.05.1957г. по гр.д.№ 3849/57г. на СНС А. Г. Г., починал на 29.02.1968г. и децата му С. А. Г., починал на 15.05.1996г., Х. А. Г., починал на 21.10.1996г. С. А. Ш., починала на 13.06.1984г. и Р. А. Г., починала на 30.04.1975г., чийто наследници по закон са страните по делото, са получили в общ дял процесното дворно място, представляващо имот пл.№ 2 от кв.12-а по плана на К. село-С. с площ от 1467 кв.м., чиято регулация е обезсилена. На 03.07.1957г. същите са сключили договор за доброволна делба на имота, съгласно който А. Г., Х. Г. и Р. Г. са получили в общ дял парцел ІV-2 от кв.12-а по новия план на С., м.”О. купел”, а С. Ш. и С. Г. – парцел ІІІ-2 от кв.12-а. По това време за имот пл. № 2, идентичен с бивш парцел І-896 по плана от 1914г., не е бил отреден дворищнорегулационен парцел, а отредените съгласно одобрения на 18.06.1959г. регулационен план парцел ІІІ-2 с площ от 804 кв.м. и парцел ІV-2 с площ от 780 кв.м. отговарят на изискванията на § 43 ППЗНИНМ /отм./. По следващия регулационен план от 1977г. имот пл.№ 2 е попадал в терен, отреден за обществено мероприятие-озеленяване и спорт, а по действащия план от 2001г. е нанесен като имот № 611 и са образувани процесният УПИ І-611 и УПИ ХІV-611.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че договорът за доброволна делба от 03.07.1957г. е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като дяловете са описани не съобразно тогавашния статут на имота, а като са използвани данни от проекто-план, който е одобрен и е влязъл в сила две години по-късно, като са нарушени чл.40 ЗПИНМ /отм./ и § 304 ППЗНИНМ /отм./. С оглед на това е прието, че с тази делба съсобствеността върху бившия имот пл.№ 2 не е била ликвидирана между съсобствениците му, а доколкото при предходната делба от 06.05.1957г., при която те са получили имота в общ дял, не са посочени правата им върху имота, е прието че те са равни съгласно чл.30, ал.2 ЗС, като квотите на съделителите са определени според правилата на чл.5-9 ЗН.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата Е. З., И. З., П. З. и В. К. за допълване на решението от 02.07.12г. като делбата на имота бъде допусната между неговите съсобственици без участието на ищцата С. М., въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по предявения иск за делба на единствения имот по отношение на всички страни и не е налице непълно решение, което да подлежи на допълване, нито по този ред могат да се допълват мотивите на съдебния акт.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите Й. В. Г., А. Х. Г. и Г. Х. Г. сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Нищожна ли е делба на недвижим имот поради невъзможен предмет, при действието на чл.40 ЗПИНМ/отм./ и ППЗНИНМ/отм./, в редакцията им към 03.07.1957г., ако към датата на извършване на делбата регулационният план е отменен, описанието и определянето на дяловете е извършено съобразно проект на нов регулационен план, предвиждащ разделянето на делбения имот на два парцела, като новият регулационен план е одобрен по законовия ред след датата на извършване на делбата и 2. Следва ли при индивидуализация на допуснатия до делба имот, в който има построена жилищна сграда – индивидуална собственост на някой от съделителите, с решението по допускане на делбата задължително да се посочи изключване от обектите на делба на жилищната сграда, собственост на конкретни съсобственици, ако делбата на сградата не е претендирана и собствеността е безспорно установена. Поддържа се, че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторите А. С. К. и Г. С. Г. са посочили, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС по въпроса за реалната поделяемост на имота, когато в договора за доброволна делба същият е описан по проектни номера, както и в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли служебно съдът да назначи експертиза, ако се съмнява в професионалната правилност на дадената експертиза.
Касаторите Е. П. З., И. Д. З., П. Д. З. и В. Х. К. сочат, че същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд се състои в отказа му да постанови изричен диспозитив в решението по допускане на делбата относно наличието на съсобствеост и съответните квоти на участвалите в делото съделители, извън страната, на която искът за делба е отхвърлен.
Ответникът по жалбите С. Х. М. е подала отговор на първите две жалби, в който е изразила становище, че същите не следва да се допускат до разглеждане. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.3 разяснения основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос от касаторите Й. Г., А. Г. и Г. Г. същите се позовават на противоречие с влязло в сила решение от 17.12.08г. по в.гр.д.№ 94/06г. на СГС, ІІ-А с-в, с което на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на В. Х. К., И. Д. З. и П. Д. З., че Г. Х. Г., А. Х. Г. и Й. В. Г. притежават на основание делба и наследство 21/45 ид.части от правото на собственост върху УПИ І-611 от кв.9-Б с площ от 980 кв.м. по плана на [населено място], м.”О. купел” от 2001г. и с което действието на договора за доброволна делба от 03.07.1957г. е зачетено. Видно от мотивите към това решение обаче по това дело не е правено възражение за нищожност на посочения договор за доброволна делба поради невъзможен предмет, страните са се позовали на този договор и този въпрос не е бил предмет на разглеждане от съда, поради което не би могло да се приеме, че той е решен противоречиво в двете решения. Ето защо това решение не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване и релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице.
По отношение на втория поставен въпрос не са налице посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки, а именно разглеждането му от касационната инстанция да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на законите съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви правни норми или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за съдържанието на решението по допускане на съдебна делба на недвижим имот не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува изобилна практика в смисъл, че съдът се произнася дали допуска или не допуска делбата само за имотите, които са предмет на делото. Относно намиращи се в урегулирания поземлен имот самостоятелни обекти на правото на собственост /сгради/, които не са предмет на делото за делба, съдът не дължи произнасяне и същите нямат отношение към индивидуализацията на дворното място.
Поставените в изложението на касаторите А. К. и Г. Г. два въпроса не обуславят изхода на спора, тъй като въззивният съд не е разглеждал въпроса за реалната поделяемост на имота, предмет на договора за доброволна делба, нито е изразил съмнение в професионалната правилност на дадената експертиза, а е приел, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, като се е позовал на заключенията на вещите лица като обективни и компетентно изготвени. Съгласно ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. С оглед на това тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това касаторите се позовават на противоречие с ТР № 76/67г. на ОСГК на ВС, Р № 308 по гр.д.№ 2376/64г. на ВС, Р № 1233 по гр.д.№ 3438/55г. на ВС и Р № 1257 по гр.д.№ 4945/07г. на ВКС, І г.о. по първия въпрос и на противоречие с ТР № 1/13г., ТР № 1/01г. на ОСГТК на ВКС и др. по втория въпрос, която практика няма отношение към посочените по-горе мотиви на съда за постановяване на решението.
Поставеният в изложението към жалбата на Е. З., И. З., П. З. и В. К. срещу допълнителното решение въпрос е по съществото на спора и не предполага даването на принципен отговор, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това позоваването на противоречие с ТР № 99/80г. на ОСГК на ВС и Р № 51 по гр.д.№ 613/09г. на ВКС, ІІ г.о., според които делбата може да се допусне и без участието на ищеца, ако някой от ответниците е направил такова искане, доколкото всеки съделител, независимо от процесуалното му качество, разполага с потестативното право да иска делба на съсобствената вещ е неоснователно. Противоречие липсва, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че в този случай не са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение.
С оглед изложеното посочените въззивни решения не следва да се допускат до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите срещу основното решение следва да заплатят на ответницата по касация С. М. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 4929 от 14.06.16г. и въззивно решение от 19.08.2014г., постановени по в.гр.д.№ 7775/13г. на Софийския градски съд, ІV-Б с-в.
О с ъ ж д а Й. В. Г., А. Х. Г., Г. Х. Г., А. С. К. и Г. С. Г. да заплатят на С. Х. М. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: