3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София 28.09. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 461/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. В. и Н. В. В.,[населено място], чрез пълномощника им адвокат А. С., срещу въззивно решение №1761 от 30.12.2009г. по гр. дело №1416/2009 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът е обосновал извода за липса на валидно предоставено право на ползване с кредитиране заключението на графологическа експертиза по отношение подписа на удостоверение № 346/1978г., но предоставянето на правото на ползване е по силата на решение на ИК на ОбНС.Решението по казуси с подписване на документи от лица, различни от заемащите описаната в документа длъжност, са в противоречие [населено място] № 1422/2009г. на ВКС по гр.д.№ 5971/2007г.
Ответникът по касация К. А. С.,[населено място], е депозирал становище по касационната жалба, в което излага съображения за неоснователност.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 1700/2009г. по гр.д.№№147/2007г. на Варненския районен съд в обжалваната част, с която П. А. В. и Н. В. В. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението върху недвижим имот – реална част от ПИ №560, находящ се в землището на кв.Г., целият с площ 569 кв.м. при посочени граници, както и да заплатят на основание чл.59 ЗЗД 2880 лева – обезщетение за ползване за период от 08.01.2002г. до 08.01.2007г.
За да постанови решението си В. окръжен съд е приел, че ищецът е доказал материалноправната си легитимация – собственик е на процесния имот по силата на реституция по ЗСПЗЗ, съгласно решение на ПК №621/1999г. Ответниците не са установили да са собственици на претендирания имот, поради трансформация на правото на ползване в право на собственост на основание §4а ЗСПЗЗ. Протокол № 11/1978г. на ИК на ОНС и списъкът към него е правопораждащият правото на ползване акт, но не установява предоставяне ползването на процесния имот. Границите на имота са посочени едва в удостоверение № 346/1978г., автентичността на което е оспорена по реда на чл.154,ал.1 ГПК /отм./ и оспорването е доказано. Не е налице и втората от кумулативно изискуемите предпоставки на закона – наличие на изградена в имота постройка към 01.03.1991г., имаща качеството на сграда по нормите на Наредба 5/1977г. за правила и норми на Т.. По вид и обем и при липса на В. и ел.инсталация, постройката в имота не е годна за сезонно обитаване,а има характер на стопанска постройка за подслон на инвентар и продукция- §1в,ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по правен въпрос като релевантен за изхода на спора. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи общо противоречие в практиката при решаване на казуси с подписване на документи от лица с различна от описаната в документа длъжност, а не конкретен правен въпрос по който е формирана противоречива съдебна практика. По тази причина и не може да се приеме, че с решение № 1422/2009г. на ВКС, на което се позовава, се третира идентичен правен въпрос, залегнал в решаващите изводи на обжалваното решение. С решението на ВКС е разгледан въпрос за доказателствената сила на удостоверение относно правото на ползване, издадено от зам.председателя на ИК на ОНС. Приетото в обжалваното решение относно липсата предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, относно трансформиране право на ползване в право на собственост, не е в противоречие с приетото в цитираното решение на ВКС. Изложеното от касатора относно преценката на доказателствата – протокол и удостоверение, не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението, съгласно посоченото по-горе ТР №1/2009г., ОСГТК. Общите основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК не могат да са основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1761 от 30.12.2009г. по гр. дело №1416/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: