О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София , 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 2808/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г., Е. Х. Г., М. С. Г. и К. С. Г., чрез пълномощника им адвокат Б., срещу решение от 17.01.2013г. по гр. дело № 251/2010г. на Окръжен съд -Монтана. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени доводи за произнасяне в хипотезите на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси : може ли въззивният съд да прекрати производството по делото без да отмени дадения ход на устните състезания, след като вече е приел, че нередовностите на исковата молба са отстранени; обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС досежно консатирани нередовности на исковата молба; налице ли е нарушение на чл.145 ГПК, когато съдът е дал ход на устните състезания без да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба;следва ли съдът да се произнесе с определение, а не с решение, когато прекратява производството по делото и в този случай нарушено ли е правото на страната да обжалва акта с частна жалба; правилно ли е решението на въззивния съд, когато се прекратява производството по делото при положение, че са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС; правилно ли е прието в случая, че имотите не са индивидуализирани, след като ищците са представили доказателства за вид, площ, граници и идентификатори. Сочи се противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК, представено е решение №669/2010г. по гр.д.№1568/2009г. на ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №11/2012г. по гр.д.№166/2011г., ВКС, І г.о. е обезсилено решение от 01.11.2010г. по гр.д.№251/2010г. на Окръжен съд – Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд за изпълнение процедурата по чл.129 ГПК. Дадени са указания за отстраняване нередовностите на исковата молба чрез посочване границите на спорните имоти спрямо действащия план и прилагане на скица.
С обжалваното решение е обезсилено поради недопустимост решение от 08.06.2010г. на Районен съд – Монтана по гр.д.№385/2008г. и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу държавата има за предмет предаване владението върху 444,467/2886,148 ид.ч. от общо ниви, ливади, пасбища и гори в осем пенкта, описани в нот.акт №62/1932г., за които ищците твърдят, че са били собственост на Г. К.. Ищците са твърдяли, че са наследници по завещание на втората съпруга на един от синовете на Клисурски. След смъртта му процесните имоти били отнети с Указ 40 на регентите на България /ДВ,бр.278/1945г./ за изграждане на завод, като мероприятието не било реализирано. Съобразно указанията на ВКС въззивният съд с определения от 09.02.2012г. и от 27.03.2012г. е оставил без движение производството по делото и е дал възможност на ищците да индивидуализират имотите, предмет на спора, като посочат сегашните им граници по действащите кадастрални планове и карти, идентификатори или комбинирана скица, с които да се установи местоположението на възстановения спрямо действащия план имот. С приложените към молбите на ищците комбинирана карта на „Г”, План на м.”П” 183/1929г. и заключение на частна техническа експертиза, установяваща координатите на чупките на граници на имота по карта от 1929г., трансформирани в координатна система от 1970г., не се прави индивидуализация на имотите. Въпреки твърдението, че за имотите са налични идентификатори, чрез които недвижимият имот се посочва еднозначно по ЕКАТТЕ на населеното място и границите, ищците не са конкретизирали претенцията им кои имоти по действащия план касае.Това не е направено и след изслушване на техническата експертиза, както и с описанието на претенцията в последното съдебно заседание като няколко имоти с общи площи в различни подмасиви. Индивидуализацията на имотите, за които има данни, че е налице КВС и кадастрални карти, изисква посочване данните по тези карти – местоположение, площ, граници и уникални номера за всеки имот, а не като общ брой имоти с обща площ, съставляващи държавна собственост. Последица от неизпълнените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба е обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Решението е обусловено от изводите, че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба чрез индивидуализация на претендиарните имоти. Въззивният съд е изпълнил дадените му с решението на ВКС по реда на чл.293 ГПК задължителни указания. Изводите му не са в противоречие, а в съответствие със соченото ТР№1/17.01.2001г., ОСГК,ВКС, тъй като е приложил последиците от неотстраняване във въззивното производство на нередовностите на исковата молба, съгласно разясненията в т.4 от същото ТР. Според тях на ищеца се дава срок за отстраняване нередовностите на исковата молба и при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва от въззивния съд, който постановява решение.Въпросите дали е правилно решението на въззивния съд, когато се прекратява производството по делото при положение, че са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС и дали правилно е прието, че имотите не са индивидуализирани, след като ищците са представили доказателства, не могат да обусловят допускане касационно обжалване, тъй като по съществото си са касационни оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите, че представените от касаторите доказателства и посочените от тях данни не индивидуализират имотите. Доводите за необоснованост на обжалваното решение, както и фактическите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като са оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.01.2013г. по гр. дело № 251/2010г. на Окръжен съд -Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: