3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №353/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. М. – Ж., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Х. Л., срещу въззивно решение от 05.11.2010 г. по гр. дело №1915/2008 г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това следва ли съдът следва да събира доказателства за обстоятелства, които са безспорни между страните; има ли гражданскоправна стойност разпределителният протокол на Ж., приет с решение на общото събрание, който протокол не е бил отменен по реда на чл.39 и чл.40 ЗЖСК и за това простира ли се силата на пресъдено нещо по отношение на ищцата, тъй като не тя, а Ж. „П.” е била страна по делото, по което с влязло в сила решение е признато, че разделителният протокол е документ с невярно съдържание. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ТР№1 от 02.06.2010 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС.
Ответникът по касация В. А. Л., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.03.2008 г. на Софийския районен съд ио гр. дело №12219/2006 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу В. А. Л. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД за предаване владението на гараж, находящ се в сградата на Ж. „П.” в [населено място] и за заплащане обезщетение за ползване на същия имот. В. съд е приел, че исковете са неоснователни, защото ищцата не е доказала, че е собственик на процесния имот. Тя е твърдяла, че е собственик въз основа на нотариален акт, издаден по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК, но е обвързана от установеното с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо по отношение на праводателя и Ж. „П.”, че решението на ОС на Ж. по протокол от 25.06.1991 г., с който на ищцата е разпределен процесният гараж, е с невярно съдържание.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР №1/2009г. ОСГТК, ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първите два повдигнати от касатора въпроси не обуславят крайното решение. То е обусловено от това, че протоколът от 25.06.1991г., който обективира решението на ОС на Ж., с което на ищцата е разпределен процесният гараж, е документ с невярно съдържание, а не от това дали обективираното в него решение е обжалвано и дали е влязло в сила. Последният повдигнат въпрос е правнорелевантен, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена съдебна практика, включително и посочената от жалбоподателката, която е съобразена от въззивиния съд. Според нея силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на универсалните и частните правоприемници на страните, обвързани от нея. Когато Ж. е построила сградата и снабдила членовете си с нотариални актове за имотите, както се твърди и в разглеждания случай, прекратяването и настъпва по право със снабдяването на последния член с нотариален акт, а членовете и стават правоприемници на Ж.. При това положение като е зачетено влязлото в сила решение, постановено по отношение на Ж., от която черпи правата си ищцата, с което решение е обявен за неистински документ протоколът, обективиращ решение на ОС на Ж., въззивният съд не е дал решение в противоречие на сочените от касатора съдебни решения.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.11.2010 г. по гр. дело №1915/2008 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: