О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2486 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на К. Щ. С. и Ж. К. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2007 г. по гр. д. № 949/2005 г. на Софийския районен съд, с което е намалено завещателното разпореждане, извършено със завещание от 11.07.2002 г., респ. от 31.07.2002 г., съставено от И. К. И., с което същият е завещал цялото си имущество на К. И. К., като е възстановена запазената част на Р. И. П. от 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 96 кв.м. и прилежащото му северно мазе с площ от 10 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и е допуснато извършването на съдебна делба на посечения имот между Р. И. П. с квота 7/18 ид.части и К. И. К. с квота 11/18 ид.части.
Молителите релевират като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Излагат твърдения, че по делото им е било отказано главно встъпване и с друго влязло в сила решение по гр.д. № 18001/2014 г. на Софийския градски съд е уважена исковата им претенция срещу К. И. К. за собственост върху 1/2 ид. ч. от същия недвижим имот като е отхвърлен искът им за собственост на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот срещу Р. И. П.. Считат, че това е ново обстоятелство от съществено значение за делбеното производство, което не е могло до бъде известно на съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, тъй като са налице различни съсобственици при различни квоти.
Ответникът по молбата К. И. К. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения, че молбата за отмяна е неоснователна. Претендира определяне и присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Ответникът по молбата Р. И. П. не изразява становище по нея.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК /влязло в сила решение на районен съд, постановено в исково производство/, но от процесуално нелегитимирани да искат отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК лица, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай молителите не са били страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, поради което те не са процесуално легитимирани да искат отмяна на същото по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от тях молба е процесуално недопустима.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да заплатят претендираните в настоящото производство разноски. Ответникът по молбата К. И. К. е представлявана от адв. Ю. Г. Н. от САК по силата на договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че защитата се предоставя безплатно на основание чл. 38 ЗА. Адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като същото съдът определя по аналогия на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молбата на К. Щ. С. и Ж. К. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2007 г. по гр. д. № 949/2005 г. на Софийския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с ъ ж д а К. Щ. С. и Ж. К. С. от [населено място] да заплатят на адвокат Ю. Г. Н. от САК сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство на К. И. К..
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 2486/2019 г. по описа на ВКС, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: