О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 09.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2424 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Б. от [населено място] срещу определение № 188/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 155/2019 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановление № 791/13.05.2019 г. по нот. д. № 52/2019 г. на съдия по вписванията при Тополовградския районен съд, изпълняващ нотариални функции за района на Тополовградския районен съд, с което е отказано издаването на констативен нотариален акт на основание чл. 587, ал. 1 и ал. 2 ГПК за удостоверяване право на собственост върху АСФАЛТОВА ПЛОЩАДКА с площ от 1205 кв.м., с номер по предходен план – поземлен имот № **** /седем/, която е изградена в ПИ с идентификатор ****, целият с площ от 16667 кв.м. по КККР на [населено място], общ. Т., обл. Х., местността „Е.“, с начин на трайно ползване – стопански двор и АСФАЛТОВА ПЛОЩАДКА с площ от 1769 кв.м., с номер по предходен план – поземлен имот № **** /едно/, която е изградена в ПИ с идентификатор ****, целият с площ от 3759 кв.м. по КККР на [населено място], общ. Т., обл. Х., местността „Е.“, с начин на трайно ползване – стопански двор.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд.
С молба от Г. П. Б. за започване на нотариалното производство до съдията по вписванията при ТРС, изпълняващ нотариалните функции за района на ТРС, е поискано снабдяването му с документ за собственост – нотариален акт, чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ал. 2 ГПК върху посочените две асфалтови площадки, находящи се в [населено място]. За установяване на правото си на собственост върху имотите молителят е представил: комбинирана скица № 15-811372-05.11.2018 г. и комбинирана скица № 15-811389-05.11.2018 г. на СГКК -Х.; удостоверения №№ 1014-1015/12.11.2018 г. на [община]; удостоверение за данъчна оценка № 28/17.01.2019 г. на [община]; фактура № 2089/17.11.2008 г. изд. от ЗК „Тракиец“ [населено място]; скица № Ф01883/10.11.2015 г. и скица № Ф01884 на ОС„З“ [населено място]; удостоверения № 409-410/20.12.2018г. на Областна администрация – [населено място]; п исмо №РД-927/17.12.2018 г. на ОД„Земеделие“ [населено място]; удостоверение № РД-03-316/29.11.2018 г. на ОС „Земеделие“ [населено място]; служебна бележка от 20.01.2019г. изд. от ЗК„Тракиец“ [населено място]; писмо изх.№ 121/30.11.2018 г. от ДА „Архиви“, отдел „Държавен архив“ – Х.. По делото са събрани и гласни доказателства – разпит на трима свидетели, подкрепящи твърденията на молителя, че същият е осъществил владение на процесните имоти в продължение на повече от 10 години.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, изпълняващ функциите на нотариус, да издаде констативен нотариален акт, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 587 ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си на собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса това свое право или чрез разпит на трима свидетели по реда на обстоятелствената проверка. Посочено е, че за обектите – асфалтови площадки липсват представени доказателства, че представляват недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС или че отговарят на изискванията на чл. 200 ЗУТ за реално определена част от поземлен имот в границите на населените места и селищните образувания, които могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Констатирано е от представените по нотариалното дело доказателства, че правото на собственост върху поземлените имоти, в които се намират процесните асфалтови площадки, принадлежи на държавата, в управление на МЗХГ. Посочено е, че при действието на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго, както и че правото на собственост върху сграда или съоръжение, построени в чужд имот се придобива по реда на чл.63 ЗС – по реда, предвиден в други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, както и по давност. Изложени са съображения, че в случая придобиване по реда на чл. 63 ЗС не е налице, тъй като представената фактура не установява придобиването на правото на собственост от молителя върху двете асфалтови площадки, доколкото не е спазена формата по чл. 18 ЗЗД и липсват данни собственик на същите да е била ЗК „Тракиец“, [населено място]. Обобщено е, че поземлените недвижими имоти, върху които са построени двата обекта са държавна собственост, поради което по силата на приращението собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, и в полза на молителя не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок при действието на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, съгласно която давността за придобиване на имоти – частна държавна собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Посочено е, че в представените две удостоверения на Областния управител на Област Х. е вписано, че двата обекта са построени в поземлени имоти – държавна собственост, и земята и сградите построени там са собственост на МЗХГ, от което следва, че държавата има претенции за собственост върху тези обекти, а нотариален акт по чл. 587 ал. 2 ГПК се издава при липсата на каквото и да е и от когото и да е оспорване на правото на собственост на молителя.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, който според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Заличават ли се вписаните възбрани върху недвижими имоти, при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при така наречената перемпция, без да е налице акт – постановление за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител и без да е налице акт за вдигане на наложените от съдебния изпълнител възбрани; 2. Допустимо ли е, след като държавата е присъединен взискател по изпълнително дело, по което е вписана обща възбрана върху недвижими имоти на длъжника, да се вписва нова обща възбрана върху същите имоти, спрямо същия длъжник и от същия взискател – държавата и повторното вписване на възбраната счита ли се за прекъсване на давностните срокове и поражда ли правни последици; и 3. Достатъчна ли е наличната идентификация на имот по последен актуален план като: парцел, квартал, съседи; без да е въведен нов идетнификатор на имота от АГКК, да се извърши сделка с този имот и действителна ли е тя.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото при така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт. Изводът, че в конкретния случай не следва да бъде постановено издаването на констативен нотариален акт за собственост за процесните имоти, е направен след цялостната преценка на представените доказателства и след констатиране, че липсват доказателства процесните имоти да представляват недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС или да отговарят на изискванията на чл. 200 ЗУТ за реално определена част от поземлен имот в границите на населените места и селищните образувания, които могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, а представените доказателства не доказват придобиване правото на собственост от молителя на посоченето от него основание, както и че същото се оспорва, поради което нотариусът не би могъл да издаде нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд и по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е аргументирал приложното поле на касационния контрол със „въпросите са решавани в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по тези въпроси няма създадена задължителна практика и законът не е дал разрешение на тези случай“, без да е посочил и представил такава противоречива практика, нито е изложил релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на определение № 188/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 155/2019 г. на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 188/29.05.2019 г. по ч. гр. д. № 155/2019 г. на Ямболския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: