О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2733 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Т., Д. Д. Н. и Р. Д. Д. срещу решение № 46 от 8.03.2019 г. по в. гр. д. № 504/2018 г. на Ловешкия окръжен съд, поправено с решение по същото дело № 115/23.05.2019 г.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 324 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 21/2014 г. на Ловешкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Е. С. срещу Д. Д. Т., заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от касаторите, иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС, вместо което е постановено частично уважаване на същия, като е признато за установено по отношение на И. М. Т., Д. Д. Н. и Р. Д. Д., че ищецът Т. Е. С. е собственик на 5/6 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор ***, целия с площ от 292 кв. м, и на сградите, попадащи в имота, а именно: сграда с идентификатор **** и застроена площ от 37 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор **** и застроена площ от 42 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, като ответниците са осъдени да му предадат владението на североизточната част, с площ от 18.70 кв. м, от първия етаж на сграда с идентификатор ****, с обща застроена площ от 37 кв. м, която се владее от тях без основание. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
1. Допустимо ли е уважаване на ревандикационен иск без да са налице трите изискуеми предпоставки: доказано право на собственост върху процесния имот и владение на този имот или част от него от ответниците без правно основание;
2. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането от въззивния съд поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и доводите на всички страни в процеса, както и превратното и в нарушение на логическите правила едностранчиво кредитиране на доводите на въззивниците без да са обсъдени ангажираните от насрещната страна доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза в неговата цялост, включително и допълнителните разяснения по нея в съдебно заседание;
3. В производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС всички факти, настъпили в хода на процеса, ли следва да се вземат предвид, съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК или има изключения.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Е. С. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и изхожда от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съобрази следното:
За да формира извода си за основателност на предявения иск за собственост на процесните имоти, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 211, том II, рег. № 1983, дело № 220/27.05.1999 г. Т. Е. С. се легитимира като собственик на 5/6 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], цялото от 209.60 кв. м, и на реално построените в това място: паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36.90 кв. м в югоизточната част на парцела, лятна кухня със застроена площ от 23.40 кв. м, навес, други подобрения, който имот съставлява пл. № *, парцел * в кв. 216 по регулационния план на [населено място],[жк]. Констатирано е, че по скица № 22416/12.07.2013 г. на СГКК – гр. Ловеч поземленият имот е с идентификатор***, с адрес на имота в [населено място], [улица], с площ от 292 кв. м, с номер по предходен план:*. Като собственици на имота са посочени Д. Д. Т., с 2/18 ид. ч. от правото на собственост, Х. Д. Т., с 1/18 ид. ч. от правото на собственост, и Т. Е. С., с 5/6 ид. ч. В скицата са описани и сградите, които попадат в имота – сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 37 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 42 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 29 кв. м, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Съдът е посочил, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том I, дело № 122/28.03.1978 г. Д. Д. Т. е собственик на 1/18 ид. ч. от дворно място, цялото от 209.60 кв. м, находящо се в [населено място], съставляващо имот пл. № *, парцел * в кв. 216 по плана на [населено място] –[жк], и на 1/3 от полумасивната жилищна сграда, застроена върху 35.19 кв. м в североизточната част на същото дворно място. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том IV, дело 1739/1991 г. Д. Х. Т., със съгласието на съпругата си, продал на сина си Д. Д. Т. 1/3 ид. ч. от собствената си 1/6 ид. ч., която имал по делбен протокол от 2.03.1978 г. по гр. дело № 194/1978 г. на ЛРС, или 1/18 ид. ч. от дворно място, цялото от 209.60 кв. м, съставляващо парцел *, пл. № * по плана на [населено място] от 28.02.1984 г., а по стария план – пл. № *, и 1/3 ид. ч. от полумасивната жилищна сграда, застроена върху 35.19 кв. м в североизточната част на същото дворно място. Установено е от удостоверение за идентичност на недвижим имот изх. № УТ-11-79/23.06.2014 г., че ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК, описан в скица № 15-65601/18.03.2014 г., издадена от СГКК – гр. Ловеч е идентичен с УПИ ** от кв. 216 по действащия подробен устройствен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-14-03-20/28.02.1984 г., и е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 211, том II, рег. № 1983, дело № 220 от 1999 г., акт № 141, том II, дело № 2216/1999 г. и делбен протокол от 2.03.1978 г. на ЛРС. Посочено е, че Д. Д. Т., починал на 30.07.2014 г., е бил в граждански брак от 16.03.1969 г. с И. М. М.. Констатирано е, че със заповед № 680/10.06.2013 г. на кмета на Община Ловеч на Т. Е. С. е наредено, като собственик на сграда с идентификатор ****, находяща се в УПИ ** кв. 216 по ПУП ПРЗ на[жк], в [населено място], [улица], незабавно да сигнализира със сигнална лента пространството около източната и западна фасади на сградата, да ограничи достъпа в близост до нея, както и да постави предупредителни табели с указана информация за опасността от възможно падане на предмети и елементи от сградата; да обезопаси сградата, като демонтира опасните елементи от нея (разместени каменни плочи, подкожушена мазилка, прогнили и провиснали дървени елементи, ерозирал кирпич по стените между паянтите); да внесе технически проект за укрепване и заздравяване на сградата и да извърши неотложен ремонт на сградата с цел укрепването и заздравяването й в интерес на сигурността, безопасността на гражданите и опазването на живота и здравето на преминаващите в близост до сградата хора и животни и във връзка с естетическия й вид. От същата заповед при извършената проверка е установено, че сградата е необитаема и неподдържана, междуетажната конструкция е с частично прогнили дървени елементи, без видими отклонения. Таванската конструкция е с прогнили и провиснали дървени елементи, като по-голямата част от мазилката е паднала, а останалата е подкожушена. Покривното покритие е с разместени каменни плочи, някои са с опасност от падане при стряхата, голяма част от дървените елементи са прогнили и незащитени от атмосферни влияния. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че сградите, които притежава ищецът – паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36.90 кв. м, * * със застроена площ от 23.40 кв. м и навес, са изградени в ПИ с идентификатор *** по КККР, а по кадастрален план – УПИ **, кв. 216 на[жк], [населено място]. Сградите се намират по източната и южната регулационна и имотна граница на ПИ, а западната и северната страна на имота са към съседни имоти. Отбелязано е в експертизата, че достъпът до процесните сгради може да се осъществи през порта към [улица]и от дворното място, т. е. пряк достъп откъм улицата сградите нямат. Достъпът до втория етаж на паянтовата жилищна сграда от 36.90 кв. м се осъществява през общо стълбище. Отразено е, че състоянието на двуетажната жилищна сграда е лошо, като покривът е почти съборен, подпрян в стаята от дървена конструкция. Стените също са почти съборени, мазилката е опадала, в каменната основа и стена на кирпич и първия етаж има пукнатина и сградата е застрашена от самосъбаряне. Посочено е, че в сграда № 1 има коридор, който се ползва от ответниците и този коридор отвежда към сграда № 3, като за влизане в сграда № 3 и № 1 достъпът е от сграда № 1. От назначената втора съдебно-техническа експертиза е установено, че парцел ** от кв. * е с площ от 292 кв. м. Отразено е, че в сграда № 1 на първи етаж ответниците владеят 18.70 кв. м, а ищецът владее 19 кв. м. Описано е, че площта на килера под стълбището за втори етаж е 2 кв. м, а действителната площ на сграда № 3, както е заснета по кадастрална карта, е 29 кв. м. Вещото лице е уточнило, че пристроявани към сграда 1 и сграда 3 са 8.90 кв. м, а действителната площ на сграда № 1 е 37 кв. м. Посочено е, че площта на сграда № 2, заснета по кадастър, е 42 кв. м, като част от югозападната част на сградата от около 9 кв. м е съборена. Уточнено е, че навесът между тях е 6 кв. м и представлява дървена конструкция, като не се нанася по кадастрална карта. Вещото лице е установило, че съгласно нотариален акт № 211, том II, рег. № 19836, дело 220/27.05.1999 г. Т. Е. С. е собственик на паянтова жилищна сграда с площ от 36.90 кв. м, а съгласно нотариален акт № 45, том I, дело 122/28.03.1978 г., нотариален акт № 101, том IV, дело 1739/13.08.1991 г. и протокол от 2.03.1978 г. на ЛРС ответниците, като наследници на Д. Д. Т., са собственици на полумасивна жилищна сграда с площ от 35.19 кв. м. Констатирало е, че общо площта на сградата е 71. 38 кв. м, а същата сграда, която впоследствие е била разделена на сграда № 1 и № 3, по кадастрална карта е с площ от 66.78 кв. м. Взети са предвид събраните гласни доказателства, съгласно които в къщата на първия етаж стената между двата имота съществува и до ден днешен, т. е. от 1974 г. и понастоящем на първия етаж съществува граничната стена между двете къщи. На една от стаите на втория етаж таванът с покрива е паднал и изобщо не може да се живее там. И. Т. не живее в този имот откакто починал съпругът й, като преди да почине, мъжът й постоянно си живеел там. Според показанията на свидетеля Д. Д. ответниците не са пречили на С. да влиза в имота си и да го ползва, като дъщерите на Т. не са обитавали този имот и за 3-4 години един път свидетелят ги е виждал и то само едната дъщеря – по-малката; в имота никога не е имало наематели. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал твърдяното от него право на собственост, както и че ответниците владеят без основание част от имотите на Т. С., а именно – североизточната част, с площ от 18.70 кв. м, от първия етаж на сграда с идентификатор ****, с обща застроена площ от 37 кв. м. Изложил е, че владението на ответниците върху посочените 18.70 кв. м се установява както от заключението на вещото лице Е. Г., прието в процедурата по обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, така и от заключението на вещо лице Ж. Й.. В тази връзка е съобразил и установеното от свидетелските показания, че в къщата на първия етаж стената между двата имота съществува от 1974 г. Счел е, че фактът, че ответниците живеят в С., не означава, че те не упражняват правото си на собственост по отношение на собствения им имот, а следователно и спрямо 18.70 кв. м от имота на ищеца. Приел е за недоказани възраженията на ответниците, че сградата е съборена и не съществува, като е посочил, че по делото е установено, че само покривът е съборен, но не и самата сграда, която е съществуваща на терена, макар и негодна за живеене.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства (/ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, първият формулиран от касаторите въпрос – относно това дали е допустимо да бъде уважен ревандикационен иск без да са налице трите изискуеми предпоставки, а именно доказано право на собственост върху процесния имот и владение на този имот или част от него от ответниците без правно основание, същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не кореспондира с установеното по делото. Безспорно е, че за да уважи предявен ревандикационен иск, съдът следва да установи, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 108 ЗС, като подлежащите на доказване правнорелевантни факти са ясно очертани в законовата разпоредба. Произнасянето на въззивния съд, който е намерил иска за основателен, след като е установил, че ищецът е собственик на процесните имоти, а ответниците владеят 18.70 кв. м от североизточната част на имот с идентификатор **** без правно основание, изцяло кореспондира с материалния закон.
Вторият формулиран в изложението към касационната жалба правен въпрос, свързан със задължението на съда да изложи мотиви по направените искания, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението, по съществото си не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди заключението на вещото лице ведно с всички останали доказателства следва от пределно ясните формулировка на чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК, които не допускат колебания при тяхното тълкуване и изясняване на действителния им смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касаторите оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, и в този смисъл същият има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. Независимо от това въпросът е и неотносим, доколкото от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е кредитирал дадените експертни заключения относно фактическото състояние на процесния имот, като кореспондиращи с всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени. По тези съображения следва да се приеме, че формулираният от касаторите процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не съответства на изложените във въззивното решение мотиви в частта им относно преценката на събраните по делото доказателства.
Последният формулиран в изложението към касационната жалба правен въпрос, свързан с приложението на правилото по чл. 235, ал. 3 ГПК в производство по иск по чл. 108 ЗС и дали всички факти, настъпили в хода на процеса следва да се вземат предвид, не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на ВКС. Съдебната практика е константна, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, което задължава съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, т. е. преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), с оглед на което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Като е приел, че към момента на приключване на устните състезания по делото е установено, че процесният имот съществува и е годен обект на ревандикация, тъй като само покривът е съборен, но не и самата сграда, Ловешкият окръжен съд е постановил решението си в съответствие с константната съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, което обуславя липса на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното, мотивите на въззивния съд в обжалваното решение не са явно необосновани поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а напротив изцяло съобразени с процесуалния закон и съдебната практика, поради което следва да се приеме, че не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
Въззивното решение не е и вероятно нищожно или недопустимо – основания за допускане на касационно обжалване, за които ВКС следи служебно.
Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени разноски по делото пред ВКС, които да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 8.03.2019 г. по в. гр. дело № 504/2018 г. на Ловешкия окръжен съд, поправено с решение по същото дело № 115/23.05.2019 г., по касационната жалба на И. М. Т., Д. Д. Н. и Р. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: