5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2470 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч., чрез адвокат Д. К., подадена срещу решение № 741 от 1.02.2019 г. по гр. дело № 4150/2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение № 82321 от 4.04.2017 г. по гр. дело № 35830/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на А. В. Ч. и Ф. В. Ч. за възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда [жилищен адрес] в[жк], [населено място], състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70.55 кв. м, при съседи: от изток – апартамент № 2, от запад – разделна стена с вход Б, от север – фасада, от юг – фасада, заедно с прилежащите избено помещение № 3, с площ от 3.65 кв. м, и е изнесъл посочения имот на публична продан; съдът е осъдил Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. да заплатят на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, разделно, съразмерно на делбените си квоти, на В. В. Ч. и В. В. Ч., на всяка една от тях, сума в размер на 1 278 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 6.08.2013 г. – 28.10.2015 г., ведно със законната лихва от 3.11.2016 г. до изплащането; съдът е отхвърлил предявеното от Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. искане по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на В. В. Ч. и В. В. Ч. за заплащане на средномесечен пазарен наем, съобразно делбените им квоти, считано от 28.10.2015 г. до приключване на делбеното производство.
Касационната жалба досежно претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената на исковете (под 5 000 лв.), поради което в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане от касационната инстанция.
В останалата част касационната жалба е допустима, тъй като в тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване; жалбата е подадена в срок и от надлежни страни (А. В. Ч. и Ф. В. Ч.).
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на А. В. Ч. и Ф. В. Ч. за възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на процесния апартамент и последният е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел, че до делба е допуснат един недвижим имот – жилище, което е реално неподеляемо между съделителите съгласно действащите строителни норми. Посочил е, че съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Съдът е изложил, че съгласно мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Визирал е, че в случая процесният недвижим имот бил придобит от съделителката Ю. В. Г. на 1.08.1997 г., като към този момент същата била в граждански брак с общия наследодател на страните. Бракът между двамата бил прекратен с развод при действието на СК от 1985 г. (отм.). Наследодателят В. В. Ч. починал на 21.11.2008 г., като оставил наследници по закон четирите си деца: В. В. Ч., В. В. Ч., Ф. В. Ч. и А. В. Ч.. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че при прекратяване на брака с развода между съделителката Ю. Г. и В. Ч., първата получила 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот въз основа на прекратената СИО, а след смъртта на съпруга й, неговата 1/2 ид. ч. от имота била наследена от четирите му деца – останалите съделители. Ето защо въззивният съд е заключил, че в случая съсобствеността е възникнала в резултат на прекратената с развода СИО и наследяването след смъртта на В. Ч.. Съдът се е позовал на мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които комбинирана (смесена) съсобственост е собствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Посочил е, че доколкото с възприетото становище по т. 7 е прието, че само възникналата в резултат на наследяване собственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), то при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Делбата следва да бъде извършена на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) – чрез изнасяне имота на публична продан. Съдът е изложил, че не може да бъде споделено виждането на ответниците по исковата молба, че видът на собствеността е релевантен само по отношение на собствеността на съделителя, поискал възлагането, като посочената разпоредба сочи съсобствеността като цяло. Направил е извод, че в разглеждания от него казус върху процесния имот е възникнала т. нар. „комбинирана (смесена)“ съсобственост, тъй като съделителката Ю. Г. притежава 1/2 ид. ч. от него на лично основание от прекратената съпружеска имуществена общност, а останалите съделители черпят права по наследствено правоприемство, поради което разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК не може да намери приложение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във връзка с отхвърлените претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК на А. В. Ч. и Ф. В. Ч., е формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, за който жалбоподателите твърдят, че влиза в противоречие със задължителната съдебна практика по т. 8 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС:
Допустимо ли е съдът да основе своите изводи, без да зачете основния критерий за извършване на делба по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно произхода на правото на собственост на даден съделител върху конкретна обща вещ.
Жалбоподателите А. В. Ч. и Ф. В. Ч. считат, че изводът на второинстанционния съд е направен при неточно прилагане на смисъла на закона, както и на възприетото в т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Сочат, че хипотезата на смесена съсобственост, разглеждана в цитираното тълкувателно решение, обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е възникнала от различни юридически факти, но не и случаи като разглеждания, характеризиращ се с това, че съсобствеността върху имота за тях двамата е възникнала само от юридическия факт на наследяването. Намират, че основният критерий, възприет в практиката на ВКС, за това дали съдебната делба може да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, е произходът на правото на собственост на даден съделител върху конкретната обща вещ. Твърдят, че за да възникне субективното право по чл. 349, ал. 2 ГПК правото на собственост на конкретния съделител трябва да произтича само от юридическия факт на наследяването, какъвто е именно казусът по отношение на тях. В. В. Ч. и В. В. Ч. считат касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: По силата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Съгласно възприетото в т. 7 и т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, граматичното и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от отм. ГПК от 1952 г. (аналогична на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК), налагат извода, че изискването „при откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В тълкувателното решение е посочено, че в нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), като в този случай имотът следва да се изнесе на публична продан. Дадено е определение на понятието „комбинирана (смесена) съсобственост“, а именно, че това е съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт: прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
От нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК и постановките на горепосоченото тълкувателно решение следва, и в този смисъл е налице и формирана непротиворечива съдебна практика по отделни казуси, че комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт. От решаващо значение в случая е условието, свързано с обекта на съсобствеността, а именно – начинът, по който той е станал съсобствен, а не дали придобивното основание на съделителя, заявил възлагателна претенция, е само наследствено правоприемство или и друг юридически факт (в този смисъл, напр.: решение № 1353/6.03.2009 г. по гр. д. № 5770/2007 г. на ВКС ІІ г. о., решение № 242/4.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014 г. на ВКС, І г. о., определение № 274/25.03.2011 г. гр. д. № 1197/2010 г. на ВКС, І г. о.). От така изложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение прави извод, че в настоящия казус съсобствеността е комбинирана (смесена), тъй като е възникнала от два юридически факта – прекратена поради развод съпружеска имуществена общност и наследяване. Единствената правна възможност за извършване на делбата в този случай е изнасянето на имота на публична продан, както е приел и въззивният съд.
По изложените съображения, като счита, че обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Същевременно обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно – пороци, за които касационната инстанция следи служебно. Ответниците по касационната жалба имат право на направените от тях разноски за адвокат в производството пред ВКС, възлизащи общо на 600 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационната жалба на Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. в частта й, с която се обжалва решение № 741 от 1.02.2019 г. по гр. дело № 4150/2018 г. на Софийски градски съд в частта му относно претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 741 от 1.02.2019 г. по гр. дело № 4150/2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено решение № 82321 от 4.04.2017 г. по гр. дело № 35830/2013 г. на Софийски районен съд в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите на А. В. Ч. и Ф. В. Ч. за възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на допуснатия до делба имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда [жилищен адрес] в[жк], [населено място], и е изнесъл посочения имот на публична продан.
ОСЪЖДА Ю. В. Г., А. В. Ч. и Ф. В. Ч. да заплатят на В. В. Ч. и В. В. Ч. разноски по делото в размер на 600 лв.
Определението в частта на оставяне без разглеждане на касационната жалба относно претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: