О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4755 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Н. Р. Н., в качеството й на майка и законен представител на В. В. Т., чрез адвокат В. В., подадена срещу определение № 126 от 12.09.2019 г. по гр. д. № 3268/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 5097932/6.06.2019 г., подадена от Н. Р. Н., като майка и законен представител на В. В. Т., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 2053 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 14060/2012 г. на Софийски градски съд. За да остави молбата за отмяна без разглеждане, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., е приел, че поддържаните основания за отмяна са две: първото е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдения, че решението е неправилно, тъй като е постановено по въззивна жалба, подадена след изтичане срока за обжалване и след влизане в сила на първоинстанционното решение; второто основание е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, с твърдение, че влязлото в сила решение № 2053 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 14060/2012 г. на Софийски градски съд противоречи на първоинстанционното решение по същия спор – решение от 11.06.2012 г. по гр. д. № 31205/2008 г. на Софийски районен съд, за което се твърди, че е влязло в сила. Съдът е посочил, че производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и упражнено в рамките за предвидените в закона срокове. Молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение, тъй като те са предмет на разглеждане при въззивно или касационно обжалване, но не и в специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно указанията в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съдът е изложил мотиви, че посоченото от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Молителката се е позовала на тази законова норма, но не е изложила никакви обстоятелства и факти, които да могат да бъдат подведени под хипотезата й. Твърдението, че решението е постановено по въззивна жалба, подадена след влизане в сила на решението на районния съд, който факт се установява от печата, поставен след диспозитива на първоинстанционния акт, не запълва нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като в тази връзка ВКС е посочил и че въззивната жалба е била приета за подадена в срок, считано от датата на получаване на съобщението от обжалващата страна съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК. Второто визирано основание – по чл. 303, ал. 1,т. 4 ГПК, изисква да са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Такова противоречие между първоинстанционното и въззивното решение, постановени в рамките на един правен спор, не може да съществува. С въззивното решение е било отменено първоинстанционното, така че то не е влязло в сила. В обжалваното определение е прието, също така, че решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 5.01.2017 г. (когато е било постановено определението на Върховния касационен съд, І г. о. за недопускане на касационно обжалване), и подадената на 6.06.2019 г. молба за отмяна е след изтичането на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателката оспорва изводите в обжалваното определение, че молбата за отмяна е недопустима. Счита, че са налице основания за отмяна на решение № 2053/11.03.2016 г., постановено по гр. д. № 14060/2012 г. на СГС, ІІ-д отд., предвид подаване на въззивната жалба след влизане в сила на първоинстанционното решение. Сочи, че решението на СГС е постановено в противоречие със съдебната практика в страната. Позовава се на практиката на ВКС: решение № 139/27.05.2015 г. по гр. д. № 338/2015 г., ІІІ г. о., решение № 419/19.05.1985 г., І г. о., решение № 237/13.12.2017 г. по т. д. № 1407/2017 г., І т. о., решение № 475/7.01.2016 г. по гр. д. № 5146/2015 г., ІV г. о., определение № 111/8.05.2018 г. по гр. д. № 4287/2017 г., І г. о., определение № 231/3.05.2018 г. по гр. д. № 3776/2017 г., І г. о., решение № 25/26.02.2015 г. по гр. д. № 5232/2014 г., решение № 26/4.02.2015 г. по гр. д. № 4038/2014 г., решение № 98/23.09.2015 г. по гр. д. № 1717/2014 г., ІV г. о., Постановление № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 69/17.05.2017 г. по гр. д. № 3704/2016 г., ІІІ г. о.
Насрещните страни З. Ц. Т. и А. И. Т. са подали отговор на частната жалба, в който са изразили становище за нейната неоснователност.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира частната жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията на съда за такъв извод са следните:
Молбата за отмяна е подадена на 6.06.2019 г., като в нея са посочени две основания за отмяна на решение № 2053/11.03.2016 г., постановено по гр. д. № 14060/2012 г. от СГС, ІІ-д отд.: чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молбата е аргументирана с твърденията, че въззивното решение на СГС е било постановено, след като първоинстанционното решение вече е било влязло в сила. С това въззивно решение спорът е бил пререшен, като на основание чл. 30 ЗН съдът е намалил завещателното разпореждане на М. И. Т. и е възстановил запазената част на И. Т. Т. от наследството, като въз основа на това е определил квоти на съделителите по делото за делба пред него, както следва: 0.634 % за В. В. Т. и 0.366 % за И. Т. Т..
Изложените в молбата за отмяна твърдения не обуславят приложението на някоя от разпоредбите на чл. 303, ал. 1 ГПК, и конкретно – на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, на които се позовава молителката. По смисъла на закона и съгласно постановките на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната е съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Твърденията, че въззивното решение, чиято отмяна се иска, е било постановено при условията на просрочена въззивна жалба, т. е. при влязло в сила първоинстанционно решение, не попада в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Категорично не може да се приеме и че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Не може да има противоречащи си решения по смисъла на тази разпоредба, когато тези решения са постановени от първоинстанционен и от въззивен съд в рамките на един процес, при осъществяване на инстанционния контрол, когато въззивният съд е отменил изцяло или частично обжалваното пред него решение и е постановил друго по съществото на спора.
След като молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане (т. 10 от визираното по-горе тълкувателно решение).
Молбата за отмяна е и просрочена, тъй като е подадена извън преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, който в случая следва да се счита, че е започнал да тече от влизане в сила на решението на СГС (5.01.2017 г.). В тази връзка съдът съобразява, че В. В. Т. е била страна в производството, като включително е подала касационна жалба срещу горепосоченото решение на СГС, и е следвало да следи сама за постановения в касационното производство акт.
Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 12.09.2019 г. по гр. д. № 3268/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: