3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2339 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Н. И. С., чрез адвокат М. Н., подадена срещу решение № 116 от 15.04.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на Врачанския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 9 от 10.01.2019 г. по гр. дело № 352/2018 г. на Районен съд – Мездра за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Н. И. С. срещу Ц. Д. И. и С. П. С., за осъждане на ответниците да предадат владението на 1/4 ид. ч. от имот № *****, пасище мера в м. „Ч. д.“, с площ от 4.298 дка, ЕКАТТЕ ****, при граници и съседи: имоти №№ ****, *****, ****** и ******, землището на [населено място].
За да потвърди решението на Районен съд – Мездра в частта по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на 1/16 ид. ч. от процесния имот, но е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ответниците ползват същия, като в тази връзка е анализирал събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза.
Жалбоподателят счита въззивното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се сочи, че липсата на цялостен и задълбочен анализ на доказателствата опорочават вътрешното убеждение на съда, а оттам – и самото решение; налице е неправилно кредитиране на писмените и гласните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Жалбоподателят формулира следните въпроси:
1. Задължен ли е въззивният съд, при произнасяне по същество на спора, да обсъди отново и изцяло фактическата обстановка по делото, както и всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в качеството си на втора инстанция;
2. При наличие на строго регламентирани основни начала в процеса в Глава втора от ГПК, кой именно следва да е принципът при формирането от страна на съда на своето вътрешно убеждение и обосноваване на своето решение – закона, морала или практика на ВКС, което видно от събраните в този процес доказателства не е съобразено нито със закона, нито със съдебната практика.
Ответниците по касационната жалба считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намират обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че не следва да допуска касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
По отношение на първия от формулираните въпроси жалбоподателят не е аргументирал наличието на сочените от него допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като не е визирал на каква практика решението на въззивния съд противоречи (нито е представил такава), както и не е изложил съображения как отговорът на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същевременно, от анализа на въззивното решение е видно, че Врачанският окръжен съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил изводи, че по делото не се установява ответниците да ползват имота.
Вторият въпрос, който е и неясно формулиран, не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е твърде общ. Същият не е включен в предмета на спора, не е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, така както изискват законът и постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС – по 500 лв. на всеки.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 15.04.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на Врачанския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 9 от 10.01.2019 г. по гр. дело № 352/2018 г. на Районен съд – Мездра за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, предявен от Н. И. С. срещу Ц. Д. И. и С. П. С..
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място] общ. М., [улица], да заплати на Ц. Д. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], и С. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], направените разноски пред ВКС в размер на 500 лв. на всеки един от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: