О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 3950 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Е. Б., Ц. В. А. и Т. Д. П. от [населено място] срещу определение № 2929 от 01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4427/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 17464 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 7072/18 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателите считат обжалваното определение за незаконосъобразно и искат да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос – допустимо ли е съдебно производство, когато ответниците са починали преди подаване на исковата молба в съда и какви са правомощията на съда да конституира като ответници наследниците им по закон, когато те са установени от съда, който според жалбоподателите е от обуславящо значение за правилността на изводите на въззивния съд и произнасянето по който е в отклонение от практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 159 от 28.11.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 ГПК – до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно задължителните указания на ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК. Тъй като тълкувателната процедура е приключила с постановяване на Тълкувателното решение № 1/2017 г., обявено на 9.07.2019 г., респ. пречките за движение на делото са отпаднали, спряното производство по частната касационна жалба следва да се възобнови съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че искането на касаторите за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в процесуалния закон основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора.
С определение № 17464 от 14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 7072/18 г. на Софийския градски съд е прекратено като недопустимо производството по предявените от частните жалбоподатели искове поради липса на правосубектност, тъй като след извършена служебна справка е констатирано, че към момента на подаване на исковата молба всички ответници – Л. Г. П., В. И. П., Т. Л. Б. и Б. Г. П. са починали.
За да потвърди посоченото определение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от А. Е. Б., Ц. В. А. и Т. Д. П., подадена на 25.10.2017 г., срещу Л. Г. П., В. И. П., Т. Л. Б. и Б. Г. П., които съгласно извършена служебна справка са починали преди подаване на исковата молба. Прието е, че когато смъртта на ответника предхожда сезирането на съда, е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, поради което същото не може да възникне валидно. Посочено е също, че в тази хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК, която е относима само при валидно възникнало процесуално правоотношение и настъпила смърт на страната след образуване на производството.
С ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т.2 прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая възприетото от Софийския апелативен съд становище по този въпрос съответства изцяло на формираната задължителна практика на ВКС, поради което не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Липсват и тези по чл.280, ал.2 ГПК, нито жалбоподателите се позовават на тях. След изменението на чл.280, ал.1 ГПК (ДВ, бр.86/2017г.) противоречиво решаван правен въпрос от съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 3950/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2929 от 01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4427/2018 г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: