О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4915 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 89333/9.07.2019 г., подадена от Н. С. Г. срещу определение № 15014 от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 7983/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 28.05.2019 г. на СРС, 162 състав, постановено по гр. д. № 26867/2018 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда от 12.06.2018 г.
За да постанови определението си, Софийски градски съд е изложил, че съгласно установената практика, доколкото с възстановяването на срока се преодолява установена от закона преклузия, за особени непредвидени обстоятелства се считат такива събития, които са възникнали внезапно и неочаквано и които не биха могли нито да бъдат предвидени предварително, нито преодолени по волята на страната. Тези обстоятелства следва обективно да са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия и др.). Приел е, че в конкретния случай Н. Г. не твърди, нито доказва такива обстоятелства. Изложените от лицето съображения по съществото на спора е счел за неотносими към производството по чл. 64 – чл. 66 ГПК. За недоказани съдът е приел твърденията на Н. Г. за невъзможност за изпълнение на указанията на съда, поради причина, че делото не е било на разположение на страните в деловодството на състава, като е съобразил и че при такива твърдения за ищеца е съществувала възможността по чл. 63 ГПК. Като правно ирелевантни е окачествил обстоятелствата, свързани със семейното и имотното състояние на страните. Жалбоподателят счита обжалваното от него определение за постановено от незаконно формиран съдебен състав и при липса на мотиви, неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК (с погрешно визиране в него на друго определение на въззивния съд, чието обжалване е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и с което изложението не кореспондира по съдържание). В него жалбоподателят твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК.Н. Г. счита, че в обжалваното определение е налице несъобразяване на въззивния съд с установените от Конституцията на Република България (КРБ) конституционни ценности, правни принципи и приоритети: правова държава; правна сигурност, в т. ч. защита правото на собственост и то на жилище; право на съдебна защита; изискванията за съразмерност и пропорционалност на санкциите.
Сочи, че обжалваното определение поставя основни за правосъдието въпроси: Допустим ли е отказ от правосъдие, чрез връщане на исковата молба и прекратяване на делото, поради забава в плащането на държавна такса и то при заведен иск по чл. 108 ЗС, с предмет жилищен имот и то когато дължимата се държавна такса е заплатена преди получаване на определението за прекратяване на делото; Препятства ли се правораздаването поради неплащането или забава в плащането на държавна такса; При евентуално реализиране на правораздаването и решаване на делото, то гарантирано ли е плащането на дължимата се държавна такса; При прекратяване на делото поради забавеното плащане на държавна такса, то възможно ли е последващо завеждане на същото дело и реализиране защитата на предявените с исковата молба права по същия начин, както би могла да бъде реализирана защитата им по прекратеното поради забавено плащане на държавната такса първо дело; Противоречи ли текстът на чл. 64, ал. 1 ГПК на КРБ и ПЕС, или налице ли е противоконституционен законов текст на ГПК и противоречи ли той на ПЕС; Как следва да се тълкува текстът „са изтекли установените срокове” – срокове, определени от законите или и срокове, определени от съда, и може ли да се приравни по сила правното действие на законов текст с разпореждане (определение) на съда; Може ли заради забава с изпълнение разпореждане (определение) на съда да се елиминират прокламирани от КРБ и ПЕС принципи, като се стигне до пълен отказ от съдебна защита и то на основно човешко право като правото на собственост върху недвижим имот-жилище; Отговоря ли крайният резултат – прекратяването на делото поради внесена със забава държавна такса, на основните правни принципи на КРБ и останалото действащо национално законодателство, както и на правото на ПЕС; Каква е тежестта на извършеното нарушение – забава в плащането на държавна такса, и пропорционално ли е това нарушение на такава крайна санкция – отказ от правосъдие и от съдебна защита чрез прекратяване на делото и поставяне в невъзможност делото да се заведе отново поради вече изтекли предвидени в закона преклузивни срокове; След като основен принцип в демократичната държава е разделението на властите и след като съдебната власт следва да контролира останалите власти и да е противовес на техни противоконституционни и незаконни действия, то длъжен ли е съдът да прилага законов текст – чл. 64, ал. 1 ГПК, който безспорно противоречи на заложените в КРБ и ПЕС основни правни принципи, или е длъжен да откаже да го приложи; В същата хипотеза, следва ли националният съд да откаже да приложи националния закон, като приложи ПЕС, което е с приоритет пред националното законодателство; В същата хипотеза, следва ли националният съд да спре делото и да инициира сезиране на КС на РБ, или да отправи преюдициално запитване до С..
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното определение съдът е постановил отказ от правосъдие поради забавяне плащането на държавна такса, което е в противоречие с основните правни принципи, прогласени от КРБ и то относно предявен иск по чл. 108 ЗС за защита право на собственост на жилищен имот, чието владение е отнето чрез самоуправно нахлуване в имота. Позовава се както на нормите на КРБ, така и на постановените решения на КС на РБ, касаещи правото на съдебна защита и правото на защита на собствеността, и на практиката на Европейския съд по правата на човека по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Н. Г. счита, че наложената му санкция – връщане на исковата молба и прекратяване на делото, са несъразмерни като санкция спрямо изискването на закона за бързина на съдебния процес, като същата е довела до нежелан от законодателя резултат, различен от целта на закона.
Жалбоподателят моли Върховния касационен съд да спре производството по делото и да инициира производство за прогласяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, съгласно която „Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.”, както и да отправи преюдициално запитване до С. дали текстът на националния закон – цитираната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ГПК, е в противоречие с ПЕС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С исковата молба Н. С. Г. е предявил срещу „Изток плаза инвест“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на неурегулиран поземлен имот в [населено място], [улица], с площ от 392 кв. м.
С разпореждане от 12.06.2018 г., съобщено на ищеца на 27.06.2018 г., първоинстанционният съд (СРС, 162 състав) е указал на Г. в 2-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото актуална скица на процесния имот, както и доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на 198.20 лв., възлизаща на 1 % от данъчната оценка на имота.
Поради неизпълнение на дадените указания за представяне на скица и доказателства за платена държавна такса, с разпореждане от 26.07.2018 г. съдът е върнал исковата молба. Разпореждането е връчено на страната на 30.08.2018 г. и е влязло в сила на 18.03.2019 г.
На 27.07.2018 г. Н. Г. е изпратил по пощата документ, удостоверяващ внасянето по сметка на СРС на държавна такса в размер на 198.20 лв.
На 16.08.2018 г. Г. е депозирал молба за възстановяване на срока за внасяне на определената държавна такса. Като основания за отправеното искане, се е позовал на факти, сочещи според него на основателност на исковата претенция. Посочил е и че разпореждането относно таксата не му било съобщено лично, а чрез неговия пълномощник по делото; към момента на даване на указанията за внасяне на таксата на ищеца не било ясно въз основа на каква данъчна оценка тя е била определена, предвид липсата на делото на разположение в деловодството на съда, а това имало значение за него, предвид ниските му доходи; към момента на изтичане на дадения срок не му била издадена нова вярна скица. Г. се е позовал и на активното си процесуално поведение и на внасяне на таксата, макар и след определения от съда срок.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията на съда за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай определението на СГС е валидно и допустимо. Същото е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в изискуемата се писмена форма, подписано е и е ясно мотивирано.
Определението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Същевременно всички поставени в изложението към касационната жалба въпроси са правно ирелевантни. Това е така, защото същите нямат никакво отношение към решаващите мотиви на въззивния съд, в които последният е приел, че не е налице законово основание за възстановяване на срока за изпълнение указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждането от 12.06.2018 г., тъй като не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Тези въпроси са относими единствено към връщането на исковата молба поради невнасяне в указания срок на определената от първоинстанционния съд държавна такса, но разпореждането за връщане е влязло в законна сила и законосъобразността му не е предмет на обсъждане по настоящото дело.
По същите съображения неотносими към предмета на делото се явяват и исканията, свързани с прогласяване противоконституционността на нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15014 от 19.06.2019 г. по ч. гр. д. № 7983/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: