Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
С., 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. №675 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на С. К. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 350 от 24.10.2016 г. по гр.д. № 484/2016 г. на Окръжен съд – Перник , с което е потвърдено решение № 281 от 27.04.2016 г. по гр.д. № 8729/2015 г. на Районен съд – Перник. С атакуваното съдебно решение, в производство по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК, е прието за установено по предявените искове на [фирма] срещу С. К. А. съществуването на вземане за доставена топлинна енергия в периода 21.10.2012 г. – 30.04.2014г. за апартамент, находящ се в [населено място], в размер на сумата от 579, 90 лева, ведно с лихвата за забава в периода от 09.12.2012 г. до 13.08.2015 г. в размер на 114, 08 лева и законната лихва, считано от датата на подаденото по реда на чл. 410 ГПК заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение № 5503/22.10.2015 г. по ч.гр.д. № 07174/2015 г. на Районен съд –Перник.
Молителят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 и т. 4 ГПК. Твърди неистинност на приетото по делото експертно заключение. В тази връзка е приложил сигнал до Районна прокуратура – П. за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК и постановление от 12.08.2016 г. на Апелативна прокуратура С.. Изложил е съображения, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на приетото с решение № 1176 от 23.07.2003 г. по гр.д. № 708/2002 г. на Районен съд – Перник. Поддържа, че в общите части на жилищната сграда няма и не е имало изградена отоплителна инсталация, поради което за отоплението им не е доставена топлинна енергия. Твърди неистинност на приетото по делото експертно заключение на вещото лице – инж. З. З..
Ответникът по молбата [фирма], чрез юрисконсулт Р. Д., счита същата за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:
Съгласно чл.303,ал.1,т.2 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Приетите в настоящото производство доказателства – сигнал до Районна прокуратура – П. за престъпление по чл. 291, ал.1 НК и постановление от 12.08.2016 г. на Апелативна прокуратура – С., не обосновават основанието по чл.303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържаната неистинност на експертно заключение на вещото лице – инж. З. З. следва да бъде установена по надлежния съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда, респ. споразумение по реда на НПК или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Молителят не е представил доказателства в тази насока. Видно от постановление от 12.08.2016 г. на Апелативна прокуратура – С., е оставена без уважение жалбата на молителя срещу постановление на Окръжна прокуратура – П., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – П. за отказ от образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 291 НК от инж. З. А. З., в качеството му на вещо лице по гр.д. № 8729/2015 г. на Районен съд -Перник. Не е налице и основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая между съдебните решения липсва обективно тъждество. С решение № 1176 от 23.07.2003 г. по гр.д. № 708/2002 г. на Районен съд – Перник е отхвърлен предявеният от С. К. А. срещу „Т. – П.“ АД иск за неоснователно обогатяване по съображения за недоказаност на подържаното плащане на суми за топлинна енергия в периода 23.12.1992 г. – 04.02.2000 г. С решението, чието отмяна се иска е уважен искът на [фирма] срещу С. К. А. за приемане за установено съществуването на вземане за доставена топлинна енергия в периода 21.10.2012 г. – 30.04.2014г. Основанията на исковите претенции са различни – неоснователно обогатяване и договорно задължение и то за различни периоди. При това положение не е налице противоречие между решение № 1176 от 23.07.2003 г. по гр.д. № 708/2002 г. на Районен съд –Перник и решение № 350 от 24.10.2016 г. по гр.д. № 484/2016 г. на Окръжен съд – Перник, чиято отмяна се иска. Твърденията на молителя за разминаване в параметрите на отопляемата кубатура са неотносими към основанията за отмяна и предмета на настоящото производство. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303,ал.1 ГПК, установени по надлежния ред. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въпреки изхода на производтсвото на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй Като такива не са поискани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.2 и т.4 ГПК на влязло в сила решение № 350 от 24.10.2016 г. по в.гр.д. № 484/2016 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 281/27.04.2015 г. по гр.д. № 08729/2016 г. на Районен съд – Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: