О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
С., 08.08.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемдесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 5439 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. К., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. П., срещу въззивно решение № 5594 от 04.07.2016 г., постановено по гр.д. № 11643/2015 г. на Софийски градски съд.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че неправилно въззивната инстанция е приела от събраните по делото доказателства, че не е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването на допуснатия до делба имот. В т. 3 от ППВС № 5/1972г., решение № 680 от 02.11.2010 г. по гр.д. № 784/2009 г.на ВКС, I г.о. и решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 878/2010 г. на ВКС, IV г.о. е прието че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследство или подарено имущество. Изложени са съображения, че в сферата на семейните отношения при прекратяване на брака твърде често възникват ситуации, сходни с процесната, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. М. А., чрез пълномощника му адвокат С. И., в писмено становище излага съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение от 27.04.2015 г.по гр.д. № 33894/2014 г. на Софийски районен съд. С последното между Е. М. А. и С. Л. К. при равни квоти е допусната делба на апартамент, находящ се в [населено място][жк]/подробно описан/. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че възражението за частична трансформация на лично имущество на ответника е неоснователно. Страните не спорят, а е установено и от писмените доказателства, че имотът е придобит по време на брака им с договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) за сумата от 16 463 лева. Установено е, че 13 600 лева от цената е платена със средства по договор за жилищен кредит. Погасяването на заема или на част от него само от единия съпруг не може да промени вече възникналите вещни права, а създава облигационни отношения при изравняване участието на съпрузите в изплащането на кредита с оглед качеството им на солидарни длъжници. Въззивната инстанция е приела, че не е доказано по несъмнен начин, че останалата част от цената е платена с лично имущество на С. К.. Твърденията в тази насока не са подкрепени с доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът не сочи конкретен правен въпрос. Наведените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК оплаквания се отнасят до правилността на обжалваното въззивно решение. Същите не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, чийто предмет свързан с проверката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, а не правилността решението. Посочената задължителна практика не е във връзка с конкретен правен въпрос. Следва да се отбележи, че същата е неотносима към решаващите мотиви на въззивната инстанция. Въззивният съд е приел, че основните средствата за придобиване на процесия имот са придобити по силата на договор за банков кредит, поради което не се установява трансформация на лично имущество. Средствата от кредита не са лично имущество, а погасяването му от един от съпрузите, солидарни длъжници, е основание за възникване на облигационни отношения между тях. В същия смисъл е формираната задължителна практика на ВКС, на която се е позовал съдът в мотивите на обжалваното решение. При това положение настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по подадения отговор в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5594 от 04.07.2016 г., по гр.д. № 11643/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Л. К. да заплати на Е. М. А. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: