О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 29.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 7239 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на К. А. Д., [населено място], за отмяна на решение № 2427/12.06.2012 г. по гр. д. 3316/2011 г. на Пловдивски районен съд.
Ответникът по молбата [фирма] изразява становище по чл. 306, ал. 3 ГПК за недопустимост респ. неоснователност на молбата за отмяна.
С атакуваното решение на Пловдивски районен съд е признато за установено, че К. А. Д. дължи на [фирма] сумата от 2 117,45 лв. цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в [населено място], [жк], [жилищен адрес] обезщетение за забавено плащане в размер на 104, 34 лв. за периода 01.07.2007 г. – 24.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2010 г. и сумата от 250,61 лв. разноски в заповедното производство. Посоченото съдебно решение е обезсилено като недопустимо с решение № 934/27.05.2013 г. по в. гр. д. № 737/2013 г. на Пловдивски окръжен съд и делото е върнато на районния съд за произнасяне съгласно дадените указания. Молителят иска отмяна на решението на Пловдивски районен съд с доводи, че е неправилно. Сочи, че неправилно е дадена вяра на изготвената съдебно-техническа експертиза в хода на делото.
Съгласно уредбата на производството по отмяна чл. 303 – чл. 309 ГПК разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличието на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения подлежат на отмяна по реда на извънинстанционното производство. В настоящия случай се иска отмяна на съдебно решение, което е било обезсилено като процесуално недопустимо от въззивната инстанция. Липсва влязъл в сила съдебен акт, който да може да бъде отменен по реда на извънинстанционноия контрол по чл.307 ГПК. Липсата на такъв съдебен акт прави производството за отмяна процесуално недопустимо само на това основание.
На молителя са давани указания да конкретизира основание за отмяна. В двете допълнителни молби от 03.11.2014 г. и 17.11.2014 г. са възпроизведени буквално отделни части от първоначалната молба за отмяна, като отново липсва точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303 ГПК. И в двете молби изрично се сочи, че се иска отмяна на решението от 12.06.2012 г. по гр. д. 3316/2011 г.
След като липсва влязъл в сила съдебен акт, чиято отмяна да бъде обсъждана и посочените основания за отмяна по своята процесуална характеристика не съставляват основания за отмяна на такъв акт по реда на извънинстанционния контрол, то молбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на настоящия спор на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на К. А. Д., [населено място], за отмяна на решение № 2427/12.06.2012 г. по гр. д. 3316/2011 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: