О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 05.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 3650 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 212 от 24.01.2015 г. по ч.гр.д. № 3808/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 528 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 629/2013 г. на Пернишки окръжен съд. С последното е прекратено производството по гр. д. № 629/2013 г., образувано по искова молба на [фирма].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване се сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, по правния въпрос за разграничението на нормите на чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440, ал. 1 ГПК и за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Ответникът [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
По допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК вр. чл. 288 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] твърди да е собственик на описания недвижим имот, предмет на принудително изпълнение по образувано изпълнително дело със страни двамата ответници [фирма] и [фирма]. Липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като не е налице първата от двете кумулативни предпоставки за предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, а именно вещта, предмет на изпълнението, да не е във фактическата власт на третото лице.
В изложението за допускане до касационно обжалване е направен сравнителен анализ на нормите на чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440, ал. 1 ГПК с цел да се обоснове тезата, че тези два способа за защита в хода на принудително изпълнение съществуват независимо един от друг и засегнатото лице може да избира към кой от двата да прибегне. Твърди се, че в противоречие с това въззивният съд е приел, че способите са алтернативни. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Това е така, защото съществува установена съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.440,ал.1 ГПК при преценка правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 440 ГПК от трето на изпълнението лице. С определения на ВКС : №151/2015г. по гр.д.№7430/2015г., ІІг.о, № 440/2015г. по ч. гр. д. № 3591/2015 г., III г.о. и № 522/2010г. по ч. гр. д. № 380/2010 г., IV г.о., се приема, че защитата на третите лица, чиито права са засегнати от твърдяно незаконосъобразно изпълнително производство, бива два вида – в зависимост от това дали към момента на налагане на възбраната /към който се извършва проверката за собствеността/ те владеят имота или не. Ако към този момент те владеят имота – могат да се защитят по реда на чл. 435 ГПК – като обжалват действията на съдебния изпълнител. Ако към този момент те не владеят имота, защитата им е по реда на чл. 440 ГПК – чрез отрицателен установителен иск, с който отричат, че правото, обект на изпълнението, принадлежи на длъжника.
С оглед данните в случая обаче,че взискателят е ипотекарен кредитор, а ищецът е придобил имота след вписване на ипотеката, трябва да се има предвид установената съдебна практика, че липсва правен интерес от иск за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определят от поредността на вписванията. Когато ипотеката е вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл. 440 ГПК, независимо дали е в държане на имота. В случая собствеността на ищеца върху имотите, предмет на принудително изпълнение, не се оспорва. Правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от ищеца /в този смисъл определение № 395/11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015г., IV г.о./. След като върху имота има вписана ипотека преди придобиването му от третото лице, кредиторът има право да се удовлетвори от цената му, независимо, че имотът вече не принадлежи на длъжника. Следователно дори и при изгоден за ищеца резултат по предявения от него иск по чл. 440, ал.1 от ГПК, няма да се осуети изпълнението доколкото имотът е предмет на договорна ипотека, вписана по-рано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 212 от 24.01.2015 г. по ч.гр.д. № 3808/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: