О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 15.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 2907 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. М. В., чрез пълномощника му адвокат Н. А., срещу определение № 3828/30.12.2016 г. по ч.в.гр. д. № 5479/2015г. на Апелативен съд – София. С последното е потвърдено определение № 143/02.06.2015г. по гр. д. № 70/2013г. на Окръжен съд – Видин, с което е оставено без уважение искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение от 24.03.2015г. по гр.д. № 70/2013 г. на Окръжен съд – Видин, с което е уважено мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Твърди, че притежаваното от него имущество е ипотекирано в полза на търговски банки и възбранено в полза и на държавата в лицето на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по следните въпроси: (1) Следва ли преценката на съда за освобождаване от внасяне на държавна такса да се основава на имущественото състояние на молителя към момента на искането, а не към бъдещ или минал период; (2) Следва ли съдът при произнасяне по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса да изясни общото материално състояние на молителя и останалите относими доказателства и длъжен ли е съдът да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса. Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд се е произвесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение № 537/12.07.11г. по ч.т.д № 230/2011г., II т.о. ; определение № 694/29.09.2014г. по ч.гр.д. № 463/2014г. III г.о. и определение № 496/10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013г., II т.о. , постановени в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК/
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 1988,50 лева. Той притежава няколко недвижими имота и реализира доходи от собствеността им като ги отдава под наем. В периода от 12.02.1988г. до 12.02.2013г. имал сериозно присъствие на пазара на недвижими имоти в [населено място]. През същия период извършвал също и покупко-продажби на значителен брой моторни превозни средства. Със споразумение по н.о.х.д. № 265/2012г. по описа на Окръжен съд – Видин е признат за виновен в това, че без съответното разрешение извършвал банкови сделки по занятие, като във времето от месец март 2006г. до месец април 2010г. системно предоставял парични заеми в български лева и валута на физически лица. Той е в работоспособна възраст и не страда от заболявания. От представените доказателства следва извод, че регистрацията в Бюрото по труда от 18.05.2015г. е извършена с оглед подаване на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съгласно т. 2 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, за да е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е необходимо поставеният правен въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Обжалваното определение е постановено не в противоречие, а в съответствие с трайно установената и задължителна за въззивния съд съдебна практика, в т.ч. и посочената от жалбоподателя. Според нея по реда на чл.83,ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжка. Въззивният съд е изследвал въпроса за наличието на средства към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Преценката е осъществена като е взето предвид установеното към момента на искането имуществено състояние и са направени изводи съобразно всички констатирани обстоятелства по делото. Взето е предвид притежаваното от жалбоподателя недвижимо имущество, извършваната от него дейност, свързана с генериране на доходи, здравословното му състояние и получаваните текущи наемни плащания. Направена е съвкупна преценка на данните по делото, поради което произнасянето по тези въпроси не влиза в противоречие с определение № 537/11г. по ч.т.д № 230/2011г., II т.о. на ВКС, с което е прието, че преценката не може да основава на предположения за бъдещи доходи и определение № 694/2014г. по ч.гр.д. № 463/2014г. III г.о. на ВКС, съгласно което преценката зависи от всички събрани в това производство данни, като не се базира на предположения. В съответствие с определение № 496/2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013г., II т.о. въззивният съд е обсъдил размера на дължимата държавна такса /1988,50 лева/ и съотношението и към установеното имущество на жалбоподателя като е приел, че последният може да я заплати. Следва да се отбележи, че наложените обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД/отм./ върху имуществото на молителя не водят до намаляване актива на това имуществото. Специалните закони ЗОПДИППД/отм./ и ЗОНПИ/нов/ предвиждат ред, по който част от имуществото може да бъде освободено за заплащане на публични задължения, каквито несъмнено се явяват таксите събирани от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3828/30.12.2016 г. по ч.в.гр. д. № 5479/2015г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: