О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 13.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 2961 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 94 от 26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 123/2015 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено определение № 134 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 537/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 537/2014 г. в частта му по предявените от И. Д. Д. искове по чл. 45 ЗЗД.
Частна касационна жалба с оплаквания за незаконосъобразност е постъпила от И. Д. Д.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно отстраняване на нередовности на исковата молба и за значението на неизпълнението на указанията на съда в тази връзка. Твърди се противоречие с приложените определение № 969/22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6550/2014 г. и определение № 408/15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4633/2014 г. Поставеният въпрос бил разрешен и в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба против въззивното определение е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
По допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК вр. чл. 288 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното
Не са налице сочените от жалбоподателката основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. и задължителната за него практика на ВКС по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК (чл. 100, ал. 2 ГПК отм.), съгласно която при неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба тя подлежи на връщане. В настоящия случай исковата молба е била оставяна многократно без движение в частта по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Даваните до ищцата указания са ясни и конкретни – да посочи какви са конкретните действия на всеки ответник, в какъв период от време са извършвани същите, в какво се състои тяхната противоправност и в какво се състои причинната връзка с претендираното обезщетение.
Приложените съдебни определения не могат да се преценят като относими към настоящия правен спор и не обосновават прилагане на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. В определение № 969/22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6550/2014 г., съдът се е произнесъл по въпроса за начина на идентификация на сочено от страната конкретно доказателство /съдебно решение/, а в определение № 408/15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4633/2014 г. въпросът за процесуалната легитимация на ответника, която се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Соченото от жалбоподателката относно доклада на първоинстанционния съд е също неотносимо към правния спор, защото касае друг етап от първоинстанционното исково производство – изготвяне на доклад по чл.146 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест между страните.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94 от 26.03.2015 г. по ч.гр.д. № 123/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: