О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 3608 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ц. Х. и К. Ц. К. и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адвокат А. Г., срещу определение № 138 от 20.06.2016 г. по ч.гр.д. № 146/2016г. на Окръжен съд – Силистра.
Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.
В изложението по чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК и уточнението към него се твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателите не сочат конкретни въпроси. Считат, че процесните земеделски земи погрешно са възстановени на наследниците на К. Й. П. – техен прадядо. Същите е следвало да се възстановят на наследниците на Ц. К. К. – техен баща.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С въззивното определение е потвърдено определение № 257 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 158/2017 на Районен съд – Тутракан, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения иск по 14, ал. 4 ЗСПЗЗ . Ищците претендират установяване право на собственост върху 26 дка земеделска земя към минал момент – 01.10.1956г. в полза на наследодателят им Ц. К. К.. Процесните земи считат за част от земеделските земи, неправилно възстановени с Решение № 2/11.06.1998г. на ПК – [населено място] на наследниците на К. Й. П.. Въззивният съд е приел искът за процесуално недопустим. Посочил е, че в разглеждания случай намира приложение т.3А от ТР №4/14.03.2016г. по т. д. № 4/2014г. ,ОСГК на ВКС, съгласно която установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007г. Земеделската земя не е била заявена за възстановяване от ищците като наследници на Ц. К. К..
Не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на релевантен правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване. В случая жалбоподателите не сочат конкретен правен въпрос. Оплакванията, че процесните земеделски земи неправилно са възстановени на наследниците на К. Й. П. нямат характеристиките на правен въпрос. Развитите доводи за принадлежността на правото на собственост са извън предмета на частното въззивното производство, тъй като не са от значение за изводите по допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Отделно от това въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното ТР при преценка допустимостта на така предявения иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ с оглед наличие на административна процедура за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на спорните земеделски земи, инициирана от ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 138 от 20.06.2016 г. по ч.гр.д. № 146/2016 г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: