О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 15.09.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 3426 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14991/16.11.2015 г., уточнена с молба вх. № 4693/30.03.2016 г. на М. Д. С. и Е. М. С., чрез адвокат А. Ж., срещу определение № 2777/12.10.2015г. по в.ч.гр.д № 3796/2015г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено определение от 10.03.2015 г. по гр.д. № 392/2013г. на Окръжен съд – София.
Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна. Подържат, че съдът е извършил процесуално нарушение като не е събрал служебно информация за имущественото им състояние в производството по освобождаване от държавна такса. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК със следните въпроси, уточнени от настоящия състав: (1) Следва ли преценката на съда за освобождаване от държавна такса да се извърши към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и допустимо ли е в рамките на едно производство повторно искане в тази насока. (2) Формира ли сила на пресъдено нещо произнасянето на съда по искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. (3) Следва ли съдът да извърши служебна справка за имущественото състояние на молителя в „база данни с електронен достъп“. (4) Предявяването на инцидентен установителен иск по време висящността на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се вземе предвид от съда. Поддържа се произнасяне в противоречие с определение № 121/14.04.2016г. по ч.гр.д № 100/2016г на Апелативен съд – П.; определение № 1927/29.11.2012г. по ч.в.гр.д. № 1470/2012г. на Апелативен съд – П. и определение № 12/14.01.20136 г. по гр.д. № 5163/2015г., II г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. По отношение на четвъртия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение е обезсилено определение от 10.03.2015 г. по гр.д. № 392/2013 г. на Окръжен съд – София. С последното е оставено без уважение искане на М. Д. С. и Е. М. С. за освобождаването им от държавна такса. Въззивният съд е приел, че обжалваното е определение е процесуално недопустимо, поради това, че е разгледана по същество молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, след като вече съдът се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса с определение от 13.12.2013г., потвърдено с определение на САС. Повторното искане би било допустимо ако страната твърди наличие на нови обстоятелства и сочи нови доказателства, имащи отношение към имущественото й състояние. Въпросът относно наличието или липсата на предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК при сочените от жалбоподателите факти и при същите доказателства е решен с влязло в сила определение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай, въззивният съд е приел, че повторно подадената молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, основаваща се на същите факти и доказателства, е процесуално недопустима. Ето защо поставените въпроси, кои обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне имущественото състояние на молителя в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, към кой момент, както и дали съдът е длъжен служебно да събере доказателства в тази насока, се явяват неотносими за изхода на делото и не могат да обуславят допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика, вкл. посочените от жалбоподателите съдебни актове, страната, която иска да бъде освободена от заплащане на държавна такса, носи и доказателствената тежест за установяване на имущественото си състояние. Въпросите относно допустимостта на повторно искане по чл. 83, ал. 2 ГПК също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Частните жалбоподатели не сочат, респективно и не обосновават произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС. Приложените определения на Пловдивския апелативен съд, както и определение № 12/16 г. по гр.д. № 5163/2015г., ВКС, II г.о. не представляват задължителна практика съобразно т. 2 от ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, поради което не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като цитираните съдебни актове не дават разрешение на повдигнатите въпроси. Те касаят критериите по чл.82,ал.2 ГПК и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид от съда при преценка основателността на искането. Последният въпрос за относимостта на предявения в хода на производството инцидентен установителен иск при преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК е ирелевантен. Това е така, защото искането по чл.83,ал.2 ГПК в случая касае дължимата по първоначално предявения иск държавна такса, за което производството по делото е оставено без движение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2777/12.10.2015г. по в.ч.гр.д № 3796/2015г. на Апелативен съд – С. в частта му, с която обезсилва определение от 10.03.2015 г. по гр.д. № 392/2013 г. на Окръжен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: