Определение №78 от 19.4.2017 по ч.пр. дело №2836/2836 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
С., 19.04.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 18.04.2016г. в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2836 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3754 от 06.06.2016 г., подадена от Й. П. Г., чрез адв. С. С., срещу определение № 313 от 12.05.2016 г. постановено по в. ч. гр. д. № 244/2016 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 149 от 09.03.2016 г. по в. гр. д. № 229/2015 г. на Окръжен съд – Силистра за връщане на касационната жалба, депозирана от Й. Г. срещу решение № 171 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 229/2015 г. по описа на Окръжен съд Силистра.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните процесуални въпроси /цитирам/:
1. „Пред кой съд подлежат на обжалване определения на окръжните съдилища, постановени в качеството им на въззивна инстанция, с които се връща касационна жалба като недопустима?“.
Според касатора поставеният процесуален въпрос „касае допустимостта изобщо на производството“, което обосновава допускане до касационен контрол на обжалваното определение.На този въпрос е даден отговор с определение с постановеното, по реда на член 274,ал.2,изр.2 във вр. с член 274,ал.1,т.1 ГПК, определение №146/20.03.2017г. на Върховен касационен съд,Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д.№4186/2016г. по описа на съда,с което е отменено определение №169 от 15.07.2016г. на ВКС,ІІго,по настоящото дело- за оставяне без разглеждане настоящата частна касационна жалба като недопустима,като е прието,че същата следва да се разгледа по същество,тъй като на ВКС не може да се отрече правото да извърши собствена проверка на допустимостта и редовността на касационната жалба,когато връщането на касационната жалба е осъществено от въззивния окръжен съд,което е потвърдено с обжалваното определение на апелативния съд.
2. „Допустима ли е касационна жалба, подадена след промяната на ГПК с ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 50/03.07.2015 г. срещу въззивно решение, с което се уважава иск по чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, цената на който е по-малка от 5000,00 лв.?“, по който въпрос касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
3. „Как следва да се тълкува израза „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“, употребен в текста на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК – дали че те следва да са задължително съединени в конкретното производство с вещен иск или това да са други установителни искове, които не са съединени, но имат обуславящо значение за иска за собственост?“. Касаторът поддържа, че по третия поставен въпрос е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е формулирал особено искане за отправяне на предложение до ОСГТК на ВКС за образуване на тълкувателно дело във връзка с него.
В решаващите си мотиви, Апелативен съд,гр. В. е посочил, че предмет на правния спор е главен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като цената на иска, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК на база данъчната оценка на имотите, предмет на прехвърлителния договор, възлиза общо на 1491,70 лв. Съдът е взел предвид, че след като в производството не е предявен иск за собственост или други вещни права, облигационните искове по чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД и по чл. 31, ал. 1 ЗЗД нямат обуславящо значение по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.В резултат на това съдът е стигнал до извода, че обжалваното въззивно решение № 171 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 229/2015 г. по описа на Окръжен съд Силистра не подлежи на касационен контрол и е потвърдил определението за връщане на постъпилата срещу него касационна жалба от Й. П. Г..

Вторият формулиран от касатора правен въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това, касаторът не обосновава твърдяното противоречие на постановеното определение със задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените от последния определения на ВКС са постановени по реда на чл. 288 ГПК и не попадат в категорията на задължителна съдебна практика, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно те са неотносими към настоящия случай, доколкото разглеждат различна хипотеза, а именно – недопустимостта на касационна жалба срещу въззивно решение по вещен иск с цена на иска под 5000 лв., депозирана преди изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК с ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г..
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на третия въпрос. Актуалната редакция на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) предвижда изключение от установения обективен критерий, за недопустимост на касационно обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела – когато предмет на делото са искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и съединени с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Разпоредбата е ясна и безпротиворечива,поради което не е налице необходимостта от промяна на съществуващата задължителна практика на ВКС,или за осъвременяване на тълкуването й,съгласно възпиретото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд,гр. В..
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 313 от 12.05.2016 г. постановено по в. ч. гр. д. № 244/2016 г. по описа на Апелативен съд – В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top