О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
С., 23.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение1 в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 118 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. В., приподписана от адвокат Д. А., срещу определение № 2569 от 11.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 2410/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с оплаквания относно допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Частният жалбоподател счита, че е изпълнил указанията по отстраняване нередовности на исковата молба. Твърди, че е формирана задължителна практика на ВКС, касаеща закрилата на работника. Позовава се на решение №63 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1728/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №283/2010 г. по гр.д. № 233/2009 г. на ВКС, VI г.о. и твърди, че обжалваното определение им противоречи. Сочат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 7945 от 19.09.2016г. по гр.д. № 11599/2016г. на Районен съд – Пловдив. С последното е прекратено производството, образувано по искова молба на В. Д. В. против Медицински институт на МВР, [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените от съда указания, свързани с уточняване предмета на предявения иск. С исковата молба са изложени твърдения за наличието на трудово правоотношение с ответника, прекратено със заповед № 3395 от 04.12.2015г. на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ. Ищецът изрично е заявил, че не иска отмяна на уволнението, но счита, че трудовото правоотношение е прекратено с връчване на уволнителната заповед на друга дата – 29.06.2016 г. В периода преди връчване на заповедта той ползвал отпуск поради временна неработоспособност. В периода 09.04.2016г. – 28.06.2016г. бил лишен от следващото му се обезщетение, поради което претендира обезщетение от работодателя в размер на 1 226, 34 лева, изчислено на база предходен период. При тези твърдения и с оглед на законовата уредба на изплащане на обезщетенията за временна нетрудоспособност – от Националния осигурителен институт, въззивният съд е приел, че противоречията в исковата молба не са отстранени. Ищецът не е посочил фактите, от които извежда претендираното право на обезщетение спрямо работодателя, въпреки дадените му указания и възможност, то правилно исковата молба е върната като нередовна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. ВКС няма правомощие да изведе правния въпрос от съдържанието на касационната жалба или на обжалвания съдебен акт. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. В случая частният жалбоподател не поставя конкретен правен въпрос от значение за изхода на частното въззивно производство. При това положение настоящият състав намира, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въведени са само оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, които не могат да обосноват някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложената съдебна практика не може да се приеме за относима към предмета на частното въззивно производство, свързан с редовността на подадената исковата молба и дължимото от съда процесуално поведение по даване на конкретни и ясни указния.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2569 от 11.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 2410/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: