О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 02.08.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 2977 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1004/11.02.2016г., коригирана и допълнена с молби вх. № 1556/07.03.2016г и вх. №2787/21.04.2016г., на Б. Г. Б., приподписана от адвокат М. С., срещу определение № 83/29.01.2016г. по ч.гр. д. №57/2016г. на Апелативен съд – Варна. С последното е потвърдено разпореждане №11528/10.11.2015 г. по гр. д. № 695/2015г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната като просрочена въззивна жалба вх. №33137/05.11.2015г. срещу постановеното по делото съдебно решение №1687/16.10.2015г.
Жалбоподателят, счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Твърди, че е лишен от гарантираното му право на защита и лично участие в процеса. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК сочи, че срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение тече от датата, на която препис е връчен лично на страната. Поставените въпроси следва да се уточнят в смисъл : редовно ли е осъществена процедурата по връчване на съдебни книжа, при положение, че препис от първоинстанционното решение е връчен на назначения по уважено искане за правна помощ представител, впоследствие лично на представляваната страна и от коя дата тече срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК. Не се конкретизира и не се обосновава нито една от хипотезите на чл.280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.За да потвърди обжалваното определение въззивният съд е приел, че по молба на ищеца Б. в първоинстанциното производство му е предоставена правна помощ и е назначена за негов представител адвокат М. В. С.. Тя е получила на 19.10.2015г., препис от решението и е подала въззивна жалба срещу него в законния срок по чл.259, ал.1 ГПК /който изтича на 02.11.2015г./. По жалбата е образувано въззивно производство по гр.д.№ 56/2016г. на Апелативен съд – Варна. Подадената впоследствие лично от Б. Г. Б. въззивна жалба вх. № 33137/05.11.2015г. е просрочена и правилно е постановено нейното връщане.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай не се поддържат и обосновават хипотезите на чл.280, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция е обвързана от посочените основания за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател не сочи задължителна практика на ВКС в противоречие, с която да са разрешени обуславящи изхода на делото въпроси. Няма данни делото да е решено в противоречие с други влезли в сила съдебни актове, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща правна норма. В изложението към частната касационна жалба не се поддържа, че по поставения въпрос липсва формирана задължителна практика или необходимост от изменение на съществуващата, не може да се приеме, че се обосновава хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК , а именно че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Следва да се има предвид и постоянната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.45, изр.2 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за лично връчване. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по не е обосновано някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В допълнение следва да се отбележи, че назначеният по реда на правната помощ процесуален представител – адвокат М. С. е подал въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Следователно частният жалбоподател в качеството си на въззивник би могъл да вземе лично участие по образуваното по негова жалба въззивно дело №56/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като със свои действия упражни предвидените в процесуалния закон права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83/29.01.2016 г. по ч.в.гр. д. № 57/2016г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: