О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч.гр.д. № 3409 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Н. Х., чрез процесуалния представител адвокат Е. Ф., срещу определение № 561 от 11.05.2017 г. по гр.д. № 629/2016 г. на Окръжен съд – Добрич.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Ю. Н. Х. за изменение на постановеното въззивно решение № 40 от 15.202.2017 г. по гр.д. № 629/2016 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му за разноските. Въззивнит съд е приел, че в разглежданата хипотеза разноските по делото не могат да се възложат изцяло в тежест на ищеца. Предявеният от В. Л. С. срещу Ю. Н. Х. иск по чл.108 ЗС е уважен в установителната и отхвърлен в осъдителната част, а предявеният насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните е уважен изцяло. При това положение ищецът е постигнал частично позитивен резултат по ревандикационния иск. Ето защо отговорността за разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции е разпределена по правилото на чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. В полза на всяка една от страните са присъдени половината от сторените от нея разноски по иска с правно основание чл. 108 ЗС, като отговорността за разноски по уважения насрещен иск е възложена в тежест на ответника по него. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответника /частен жалбоподател/, че е постигнал изцяло позитивен резултат по делото с отхвърляне на претенцията за предаване на вещта, доколкото не е оспорвал правото на собственост на ищеца. Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита едното от които е уважено с признаване на правото на собственост в полза на ищеца, поради което последният има право на разноски.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че подадената частна жалба е основателна поради следните съображения:
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като съдът присъжда онези разноски, които са доказани със съответните надлежни доказателства – ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателни са доводите на жалбоподателя за постигнат изяло позитивен резултат по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗС. В случая искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната част, тъй като е установено, че ответникът държи вещта на противопостивимо на ищеца правно основание – договор за аренда. Ответникът няма правен интерес и не е оспорвал правото на собственост на ищеца, тъй като извежда правото да държи вещта от сключения с него договор. Ревандикационният иск, както е правилно е приел въззивният съд, съдържа две самостоятелни искания за правна защита, но са възможни хипотези, при които не е налице същински спор за собственост, какъвто е случаят. При това положение отговорността за разноски следва да се определи по чл.78, ал. 2 ГПК като се съобрази процесуалното поведение на ответника и правния резултат. С оглед изложеното, разноските по делото следва да се поемат изцяло от ищеца по отхвърления ревандикационен иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 561/11.05.2017 г. по гр.д. № 629/2016 г. на Окръжен съд – Добрич и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 40/15.02.2017 г. по гр. д. № 629/2016 г. на ОС-Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Л. С. [населено място], [община], за присъждане на деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. Л. С., [населено място], [община] да заплати на Ю. Н. Х., [населено място], [община], сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет лева/ – разноски за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: