О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 02.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.05.2015 две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1996/2015 година:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 355 от 30.01.2015 г. подадена от Н. Н. М., чрез адв. М. К. срещу определение № 389 от 30.12.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по гр.д. № 468/2014 г. по описа на съда, с което е потвърдено разпореждане от 10.07.2014г., постановено по гр.д. № 178/2012 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е разпоредено да се издаде искания изпълнителен лист.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба – П. Р. С., чрез адв. Й. Н., в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с разпореждане № 684 от 01.06.2012 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 178 от 2012 г., в нарочно производство по допускане на съдебно решение, постановено в друга държава членка на Европейския съд по чл. 623 ГПК, е допуснато изпълнението на решение, постановено от Областния съд на Централен Л., Обединено кралство, на 09.12.2010 г. и на 08.03.2011 г. по гражданско дело № ТСС0907, с което Н. Н. М. е осъден да заплати на П. Р. С. сумата от 21 000 британски лири,което разпореждане е потвърдено с решение в производство по член 623,ал.6 ГПК, постановено по гр.д. № 3807/2012г. по описа на Софийски апелативен съд.Съдът е посочил,че с решение № 154 от 08.05.2014 г. постановено по гр.д. № 5921/2013г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, образувано по касационна жалба вх. № 7819 от 08.07.2013 г., подадена от Н. Н. М., е оставено в сила въззивното решение,при което с влязъл в сила съдебен акт е допуснато изпълнение на чуждестранно съдебно решение.Съдът е отбелязъл,че в случая чуждестранното съдебно решение подлежи на принудително изпълнение съгласно разпоредбата на член 404,т.3 ГПК и с разпореждането си от 10.07.2014г. по гр.д.№178/2012г. Габровският окръжен съд,след направената формална проверка,е постановил издаването на изпълнителен лист,в диспозитива на който дословно е възпроизведен диспозитивът на съдебното решение,в резултат на което е стигнал до извода,че съдът е изпълнил формалната процедура по чл.405 и сл. ГПК.Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя,настоящ касатор,че е недопустимо издаването на изпълнителен лист в случая,тъй като е недопустимо индивидуално принудително изпълнение на основание Регламент №1346/2000г. на ЕО и решението на ВКС по случая №154/08.05.2014г.,гр.д.№5921/2013г. по описа на ВКС,ІV го.Съдът е посочил,че настоящото производство е за издаване на изпълнителен лист,а не за принудително изпълнение,като тези две съдебни производства са различни,позовавайки се на мотивите на горепосоченото решение на ВКС,част от задължителната му практика/на което се позовава и касатора в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК/,където касационният съд приема,че производството пред него по горепосоченото дело по реда на член 623,ал.6 ГПК,не е за индивидуално принудително изпълнение като част от изпълнителния процес,нито е иск за вземането като част от исковия процес,както и че не се предрешава по кой ред ще бъде осъществено принудителното изпълнение – по реда на индивидуалното или по реда на принудителното изпълнение. В резултат на това,въззивният съд е стигнал до крайния извод,че производството по издаване на изпълнителен лист не е принудително изпълнение.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото- по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като /цитирам/:
„Процесуалноправните въпроси,обусловили крайния извод на Великотърновски апелативен съд за липса на пречки за издаване на изпълнителен лист са:
-Наличието на първично производство по чл.3,параграф 1 Регламент/ЕО/1346/2000в държава-членка на ЕС съставлява ли пречка за индивидуално преследване на обявения в несъстоятелност длъжник в друга държава –членка на ЕС,включително съставлява ли пречка за издаване на изпълнителен лист в полза на съответния кредитор?
-Производството по издаване на изпълнителен лист по чл.404 и сл.ГПК част ли е от изпълнителния процес?”,
За първия процесалноправен въпрос,касаторът твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на решение №154/08.05.2014г. по гр.д.№5921/2013г. по описа на ВКС,ІV го,с което се оставя в сила решение №684/08.2013г. на Софийски апелативен съд по гр.д.№3807/2012г.,потвърждаващо разпореждане №684/01.06.2012г. по гр.д.№178/2012г. по описа на Габровски окръжен съд за допускане изпълнението на решение,постановено от Областния съд на Централен Л.,О. кралство,на 09.12.2010г. и на 08.03.2011г. по гр.д.№ТСС09017,с което Н. Н. М. е осъден да заплати на П. Р. С.,гражданин на О. кралство,сумата от 21 000 британски лири,законна лихва от 09.12.2010г. върху сумата от 21 000 британски лири в размер на 100 британски лири,като допуска обезпечение на вземането по горепосоченото решение чрез налагане на възбрана на описания в решението недвижим имот,собственост на Н. Н. М..
Така поставения първи въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение,като по тези възражения на касатора,въззивният съд се е позовал именно на изложеното в решаващите мотиви на горепосоченото решение на ВКС,с което е даден по принцип отговор на това възражение.В настоящото производство по реда на член 407,ал.3 ГПК,съдът проверява дали издадения изпълнителен лист е редовен от външна страна,също така дали решението,въз основа на което се издава е влязло в сила,както и точното отразяване на постановеното с решението.Очевидно и вторият процесуалноправен въпрос,посочен от касатора,също е неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №389/30.12.2014г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№468/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: