О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 22 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от Б. В. П. и В. В. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила определение № 725 от 06.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4237/14 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1379 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2313/13 г. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено определение от 18.04.2013 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16/2013 г., с което производството по делото е прекратено.
Ответникът по молбата за отмяна – държавата, чрез Министерство на финансите, е депозирала отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който излага съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Претендира разноски.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молителите са поискали отмяна на влезлите в сила три определения, като релевират твърдения за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна – лишаване от възможност за участие в делото, вследствие на нарушаване на съответните правила. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителите Б. В. П. и В. В. П. не навеждат твърдения кога са узнали за влязлото в сила определение на ВКС, чиято отмяна искат.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4237/2014 г. на ВКС, ІV г.о., съдебното производство e приключило с определение № 725 от 06.10.2014 г., което е окончателно и влиза в сила от деня на постановяването му. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е преклузивен и при липсата на твърдения на молителя и други доказателства за момент на узнаване на определението, началото на тримесечния срок следва да се свързва с момента, в който страната е могла да узнае за него, ако би положила дължимата грижа. Oпределението на ВКС е от 06.10.2014 г. и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на същата дата, при условията на чл. 296, т. 1 ГПК. На същата дата е влязло в сила и определение № 1379 от 19.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване (респективно от тази дата е влязло в сила и определение от 18.04.2013 г. по гр. дело № 16/2013 г. на СГС). Съдът връчва на страните препис само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, според чл. 7, ал. 2 ГПК, т.е., когато съдебният акт е необжалваем, всяка от страните по спора е длъжна сама да следи за изхода на делото. Срокът за отмяна на цитираните определения на посоченото основание е изтекъл на 06.01.2015 г., поради което подадената молба за отмяна вх. № 10129/22.07.2015 г. е просрочена. В този случай, след като в преклузивния срок заинтересованата страна не е поискала отмяна на влезлите в сила определения, на някое от изрично изброените в закона основания, тя губи възможността да направи това по-късно. За пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че определенията на ВКС, постановени в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, не подлежат на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК.
С оглед гореизложеното, не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, молителите следва да заплатят на ответника по молбата за отмяна сумата от 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба от Б. В. П. и В. В. П. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила определение № 725 от 06.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4237/14 г. по описа на ВКС, определение № 1379 от 19.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2313/13 г. по описа на САС и определение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 16/2013 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 22/2016 г. по описа на ВКС, II г.о.
О с ъ ж д а молителите да заплатят на Министерство на финансите сумата от 300.00 лв. – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: