О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
С., 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2794 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н.Ч. „П..”, населено място], общ. У. представлявано от секретаря Л. Л. П., срещу определение № 362 от 26.05.2017 г. по ч. гр. д. № 220/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 283 от 17.03.2017г., постановено по гр. д. № 476/2017 г. на Ловешкия районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 283/17.03.2017г., постановено по гр. д. № 476/2017 г. на Ловешкия районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото като е приел, че искът е недопустим, тъй като съгласно твърденията в исковата молба съдът е сезиран не с граждански спор, а с административен – за атакуване валидността на административен акт на ответника, респ. че ответникът не се явява и надлежна страна в гражданскоправен спор за собственост.
За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че предпоставка за допустимост на иск за собственост върху реституирана земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ е успешното приключване на административното производството с възстановяване собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ, а в случая е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост, който е стабилизиран като необжалван по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Посочено е, че при липса на приключила успешно процедура по възстановяване на правото на собственост върху реално определен имот, това право реално не е възникнало в полза на ищеца и липсва годен обект на право на собственост и съответно правен интерес от неговата защита. Изложени са мотиви, че с така инициираното производство се цели да се атакува постановения отказ за възстановяване на собствеността, което може да се развие само в хода на административно производство, а доколкото такова не е инициирано, то и ревизирането на постановения отказ с претенция за установяване правото на собственост, е недопустимо. Прието е също, че ненадлежно е ангажиран като ответник Общинска служба земеделие, тъй като от изложеното в исковата молба става ясно, че претенцията срещу нея е насочена с оглед ролята й на административен орган в реституционното производство, а не като субект, с чиито действия се застрашава или накърнява право на собственост на ищеца. Изложени са съображения, че неотносимо е и позоваването на §5 от ПЗР ЗНЧ, тъй като не се оспорва възможността за реституиране на имота в полза на ищеца и такова производство е било инициирано, но е завършило с отказ за заявителя.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател не формулирал въпрос, който да има характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочено е, че „въпросът със собствеността на читалищата се решава противоречиво от съдилищата”. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е аргументирал приложното поле на касационния контрол отбелязвайки единствено че „въпросът се решава противоречиво от съдилищата”, без да сочи и да представя такава противоречива практика, поради което не може да се приеме, че се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 220/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 362/26.05.2017 г. по ч. гр. д. № 220/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: