О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 26.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4869 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Р. К. от [населено място], общ. Т. срещу определение № 898 от 29.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 413/17 г. на Добричкия окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска отмяната му.
Ответниците по частната касационна жалба Г. Р. Г. и К. Р. Г. считат, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, респ. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 79/27.04.2017 г., постановено по гр. д. № 282/2015 г. на Тервелския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските като е отхвърлено възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че гр. д. № 282/2015 г. на Тервелския районен съд е образувано по предявени от Г. Р. Г. и К. Р. Г. срещу Я. Р. К. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване по отношение на ответницата,че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от нива с площ от 13 дка, представляваща имот № 013016 по КВС на землището на [населено място], общ. Т. и осъждане на ответницата да им предаде владението върху тази 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сума в размер на 701,25 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от получените от нея без основание ренти от процесната 1/2 ид.ч. от нивата през периода 01.10.2009 г.-01.10.2014 г. С първоинстанционното решение всички предявени искове са изцяло уважени и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищците сторените в първата инстанция разноски в размер на 1916,10 лв., включващи 1800 лв. адвокатско възнаграждение; 106,10 лв. ДТ за водене на делото и 10 лв. ДТ за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения. Решението е обжалвано от нея само в частта, с която е уважен и непредявен иск за защита право на собственост на трето лице, респ. за ревандикация на останалата Ѕ ид.част от имота, в която част решението на районния съд е обезсилено, а в останалата му необжалвана част същото е влязло в сила. Прието е, че на практика всички присъдени от районния съд в полза на двамата ищци по делото разноски, се отнасят до необжалваната част от решението, поради което частичното му обезсилване не може да доведе до редуциране на вече присъдените разноски за уважените искове. Прието е, че по делото са налице доказателства, че разноски действително са направени, а именно: вносни бележки за 10 лв. и за 106,10 лв. ДТ; договор за правна защита и съдействие от 09.03.2015 г., в който е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. при изрично отбелязване, че сумата е изплатена в брой при подписване на договора. По отношение на направеното в хода на първоинстанционното производство от жалбоподателката възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието, че същото е неоснователно като са изложени мотиви, че с оглед цената на уважените искове и съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на минималното адвокатско възнаграждение общо по всички искове е в размер на 900 лв. Прието е, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, а процесуалният представител на ищците съвестно е изпълнил задълженията си по защита на своите доверители – явил се е в двете открити съдебни заседания, в които е бил даден ход на делото, което е свързано с пътуване от около 1000 км в двете посоки от [населено място] до [населено място] и обратно; изготвил е освен исковата молба и допълнително писмено становище по отговора на исковата молба; следил е активно движението на делото, с оглед на което е формиран решаващ извод, че присъденото възнаграждение от 1 800 лв., което се равнява на двойния размер на минималното такова по наредбата, е напълно оправдано и искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.Следва ли в разноските, когато същите се присъждат от съда, да бъде отчитано извършвано пътуване от един град в друг, с оглед осъществяване на процесуалната защита от страна на процесуалния представител – адвокат, когато същият не е поискал такава защита и не е представил доказателства за осъществен разход за пътуване и 2. Следва ли да бъде намален размера на претендираното възнаграждение, когато същото е присъдено за вземане, което в последствие е редуцирано поради произнасяне на съда свръхпетитум.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, поради което не е обусловил правните изводи на съда. В решаващите мотиви е направена констатация относно добросъвестното изпълнение на поетите задължения от процесуалния представител на ищците, с оглед подготовката и воденето на делото, водещи до обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита, което предполага и възможността да се договаря адекватно, по-високо по стойност, адвокатско възнаграждение, без да са калкулирани и присъждани конкретни транспортни разходи.
Вторият формулиран въпрос също не е обуславящ за правните изводи на въззивния съд, както и не кореспондира с установеното по делото. Изводът, че липсват основания за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, е направен след преценка, че всички предявени искове са изцяло уважени и по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да понесе отговорността за сторените разноски като не са и налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатено адвокатско възнаграждение, като разноски на ищците за обезсилената част на първоинстанционното решение не са присъждани. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателката не е посочила и аргументирала нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 898/29.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 413/2017 г. на Добричкия окръжен съд.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 898 от 29.09.2017 г. по в. ч. гр. д. № 413/2017 г. на Добричкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Я. Р. К. да заплати на Г. Р. Г. и К. Р. Г. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: