О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 21.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 356 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. К. от [населено място] срещу определение № 363 от 19.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 228/2017 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 238 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 43/2012 г. на Районен съд – Велики Преслав в частта, с която производството по сметки по чл. 346 ГПК, е прекратено по отношение на претендираните от жалбоподателката суми за обслужване на Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г., сключен между [фирма] и [фирма].
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение в тази му част и иска неговата отмяна като делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените претенции по чл. 346 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 238 от 26.04.2017 г., постановено по гр. д. № 43/2012 г. на Районен съд – Велики Преслав, в частта с която производството по сметки по чл. 346 ГПК, е прекратено по отношение на претендираните от жалбоподателката суми за обслужване на Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г., сключен между [фирма] и [фирма].
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че претенцията за сметки по отношение на Договор за банков инвестиционен кредит № 1184 от 19.03.2008г., е недопустима, тъй като съгласно т. 4а на ППВС № 7/1973 г., исканията от съделителите във връзка с личен заем, както и заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ не подлежат на разглеждане в производството за делба. Изложени са мотиви, че съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, а претенцията по отношение на сключения договор за заем, сама по себе си няма пряка връзка с предявения иск за делба, тъй като не е свързана с възникването, поддържането, подобряването или запазването на недвижимостта – предмет на делбата. Формиран е решаващ правен извод, че исканията във връзка с личния инвестиционен кредит на наследодателя, не могат да се разглеждат в производството за делба, тъй като тази претенция се явява косвена и няма пречка да бъде разгледана в друго производство.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК /редакция след изм. ДВ, бр. 86/2017 г./.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, както и че произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.Дали в полза на ищцата Ж. К. е възникнало облигационно вземане по отношение на другите наследници на наследодателя по повод изплащан от нея наследствен дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184 от 19.03.2008г. с кредитополучател [фирма], отпуснат от банката на наследодателя преди смъртта му и вложен във финансиране строителство на природолечебница в [населено място], която сграда е изградена в незавършен вид в допуснатия до делба поземлен имот, а друга част от сумата е вложена в реконструиране и надстрояване на съществуващи сгради в друг имот, също прпедмет на делбата, е въпрос по основателността на иска, а не неговата допустимост и 2. Дали вземането, съставляващо претедирани суми от другите наследници на наследодателя Х. К. по изплащан от наследника Ж. К. наследствен дълг по посочения договор има пряка връзка с предявения иск за делба за да може да бъде разгледана по реда на чл.346 ГПК. По първия въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с определение № 251/01.06.2010 г. по ч. гр. д. № 128/2010 г. на ВКС, І г.о., а по втория – с ППВС 7/1973 г., ППВС № 6/1974 г., решение № 236/03.05.1994 г. по гр. д. № 124/1995 г. на ВКС, І г.о.; решение № 481/11.01.2011 г. по гр. д. № 884/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. При сравнение на тези мотиви и на дадените с ППВС № 7/1973 г. разяснения относно допустимите претенции по сметки в делбата не се установява поддържаното от касатора противоречие. В постановлението на Пленума на ВС е прието изрично, че в делбеното производство се разглеждат само исканията на съделителите за сметки помежду им във връзка с общността, т. е. претенциите следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, които са уредени в разпоредбите на чл. 30-33 ЗС, както и за извършени подобрения в съсобствения имот. В постановлението на Пленума на ВС изрично е посочено, че не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем, както и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ. Следователно поставеният от касатора въпрос е разрешен изцяло в съответствие със задължителна съдебна практика, която е съобразена в обжалваното определение и не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не е налице и специфичната предпоставка за достъп до касация на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.4 точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. В случая жалбоподателката не посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, още повече, че по отношение на формулирания в изложението въпрос е налице задължителна практика, с която обжалваното определение е съобразено.
Не съществвува и твърдяното противоречие с определение № 251 по ч. гр. д. № 128/2010 г. на ВКС, І г.о., тъй като с него е разрешен процесуалноправния въпрос за допустимостта на предявена претенция по сметки между бивши съпрузи във втората фаза на делбеното производство, различна от настоящата и при преценка, с оглед конкретните факти по делото, за липсата на сила на пресъдено нещо по отношение на заявената претенция, различна от предмета на иска по чл.28, ал.3 СК/отм./, производството по който е било приключило с влязло в сила решение между същите страни. Останалата посочена практика на ВКС също се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 363 от 19.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 228/2017 г. на Шуменския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 363 от 19.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 228/2017 г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: