О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3801
София, 27.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 3801 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Г. Т. за отмяна на влязлото в сила Решение № 352 от 22.05.2014 г. по гр. д. № 2541/13 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителката против С. В. А. иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изменението с ДВ бр. 49/2014 г./ – за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 144 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 12259.1006.550 по КККР на [населено място], незаконосъобразно отнети от собствения й недвижим имот с идентификатор № 12259.1006.549. С Решение № 59 от 16.02.2015 г. по в. гр. д. № 456/14 г. на Врачанския окръжен съд, така постановеното първоинстанционно решение е потвърдено. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение /доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл.296, т.1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/ чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, без да излага конкретни твърдения в какво се изразява нарушеното й право на участие в процеса. Прави общи оплаквания за неправилност на първоинстанционното и на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събиране и преценка на доказателствата по делото, както и заявява, че въззивното решение не й е връчвано.
Ответникът по молбата – С. В. А. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е просрочена, респ. оспорва същата като неоснователна.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молителката е поискала отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Видно от приложеното по гр. д. № 456/2014 г. и съдържащо се в кориците по делото съобщение, молителката В. Г. Т., е получила лично препис от въззивното решение № 59 от 16.02.2015 г. по в. гр. д. № 456/14 г. на Врачанския окръжен съд, чиято отмяна се иска на 18.02.2015 г. Срокът за отмяна на цитираното решение на соченото основание е изтекъл на 18.05.2015 г., поради което подадената молба за отмяна вх. № 5406 от 18.04.2016 г. е просрочена. В този случай, след като в преклузивния срок, заинтересованата страна не е поискала отмяна на влязлото в сила решение, на някое от изрично изброените в закона основания, тя губи възможността да направи това по-късно.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда /определение № 220 от 15.12.2009г. по гр.дело № 1900/2009г. на ВКС, ІV г.о., определение № 196 от 21.05.2012г. по гр.дело № 298/2012г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 393 от 28.09.2012г. по гр.дело № 990/2012г. на ВКС, ІV г.о., определение № 435 от 5.12.2012г. по гр.дело № 828/2012г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В този смисъл са и задължителните указания на т. 16 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК, според които преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства /аналогични на уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение/, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Това е така, тъй като при липса на твърдения за факти, при наличие на които биха настъпили целените от ищеца правни последици, последният няма интерес да инициира производство, насочено към предизвикване на същите. Тези съображения са изцяло относими и към производството по Глава 24 ГПК, което на общо основание би било лишено от смисъл, а следователно- и от признат от закона интерес като предпоставка за неговата допустимост, ако молителят не се позовава на факти, които да бъдат подведени под някое от изрично и изчерпателно уредените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В конкретния случай такива твърдения липсват. По същество малителката релевира оплаквания за неправилност на въззивното решение на Врачанския окръжен съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба от В. Г. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 59 от 16.02.2015 г. по в. гр. д. № 456/14 г. на Врачанския окръжен съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 3801/2016 г. по описа на ВКС, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: