О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 21.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 565 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. К. С. от [населено място] срещу определение № 8300/29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1657/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 08.01.2016 г. постановено по гр. д. № 80717/2015 г. на Софийския районен съд, 24 с-в. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса в производството по подадена от него искова молба вх. № 26383 от 28.12.2015 г., по която е образувано гр. д. № 80717/2015 г. на Софийския районен съд, 24 с-в. В обжалваното въззивно определение е постановено, че същото не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 279 ГПК.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството по гр. д. № 80717/2015 г. на Софийския районен съд. Частната касационна жалба е подадена на 08.04.2016 г. С разпореждане от 25.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1657/2016 г. на Софийския градски съд тя е оставена без движение с указания за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и да бъде приподписана от адвокат. С молба вх. № 62405 от 09.05.2016 г. жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ. С определение № 2058/25.01.2017 г. съдът е уважил молбата и е допуснал предоставяне на правна помощ като с определение № 2173/26.01.2017 г. е назначил особен представител, разпоредил е да му бъде връчена частната касационна жалба и е указал на жалбоподателя, чрез особения представител, да отстрани нередовностите в нея. В определения срок е постъпила частна касационна жалба вх. № 14123 от 03.02.2017 г. и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписани от назначения служебен защитник, с което указанията са изпълнени и делото е изпратено от администриращия съд на ВКС. По образуваното ч. гр. д. № 565/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. е депозирана молба вх. № 1684/14.02.2017 г. от жалбоподателя, в която излага твърдения, че определението за назначаване на особен представител не му е било връчено, а служебният защитник не се е свързал с него, поради което иска да не се зачитат никакви негови действия и заявява, че „оттегля пълномощията си от адвоката”, както и че иска неговата замяна.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 ЗПрП, назначеният служебен адвокат може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или ал. 2 ЗПрП /в случая съда/, по реда, по който е назначен. Производство по делото е висящо пред касационната инстанция, поради което компетентен да се произнесе по молбата за замяна на особения представител е ВКС. Същата е подадена след изтичането на срока за обжалване на въззивното определение. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 7 ГПК изрично указва, препис от кои съдебни актове подлежат на връчване на страните като определението за допускане на правна помощ и назначаване на особен представител не е сред тях, в който смисъл е и определение № 534/26.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 437/2012 г., II г. о. При извършването на преценката дали да се допусне от съда замяна на назначения на страната особен представител, съгласно препращането с цитираната разпоредба на чл. 26, ал. 5 ЗПрП към реда за назначаването на такъв, са приложими и разпоредбите на чл. 24 ЗПрП, установяващи пречките за предоставяне на правна помощ, които по аргумент за по-силното основание, ако са налице, представляват и пречки за замяна на вече назначения особен представител на страната. В чл. 24 ЗПрП изрично е посочено, че правна помощ не се предоставя когато това „не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла” на кандидатстващото лице. Единственото възможно процесуално действие по настоящото дело, с оглед на което е поискана и предоставяна правна помощ, е изпълнение на указанията на разпореждане от 25.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1657/2016 г. на Софийския градски съд за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационото обжалване към подадената частна касационна жалба на основание чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и приподписването им от адвокат на основание чл. 278, ал. 4, във връзка с чл. 284, ал. 2 от ГПК. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл, а същевременно в този срок нередовностите на частната касационна жалба са отстранени. Обстоятелството, че касаторът е недоволен от оказаната му защита и е поискал отвода на назначения служебен защитник с молба вх. № 1684/14.02.2017 г. не води до прекратяване на представителството. Правната помощ не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат. Представляваното лице няма правата на упълномощител да оттегли пълномощията му. Поради това отводът, съдържащ се в молбата, е без правни последици. Исканата от жалбоподателя замяна на назначения му по делото особен представител не би била оправдана от гледна точка на ползата, която тя би му донесла, тъй като срокът за извършване на процесуалните действия, във връзка с които тя се иска е изтекъл, а същите са вече извършени. Още повече, че частната жалба се явява и недопустима. От горното е видно, че са налице пречките по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП, поради което и молбата му се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50/3.07.2015 г., в сила от 7.07.2015 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В конкретния случай първоинстанционният съд е сезиран с множество обективно съединени иска, всеки от тях с цена под 5 000 лв. Решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване, поради което и обжалваното в настоящото производство определение също не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я б е з у в а ж е н и е молба вх. № 1684/14.02.2017 г. на З. К. С. от [населено място] за замяна на назначения по делото особен представител.
О с т а в я без разглеждане частна касационна жалба на З. К. С. от [населено място] срещу определение № 8300 от 29.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1657/2016 г. на Софийския градски съд.
П р е к р а т я в а производството по ч. гр. д. № 565/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба и се прекратява производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от съобщаването му, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: