О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
С., 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4549 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 160 от 26.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3213/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна на решение № 21 от 27.02.2017г. по гр.д. № 339/2017 г. на Свогенския районен съд, постановено по реда на чл. 238 ГПК и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба- [община].
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал.2 ГПК. Прието е, че наведените от молителя обстоятелства в молбата за отмяна са такива по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и те покриват основанията за отмяна, визирани в чл. 240, ал.1 ГПК. Изложени са мотиви, че на 25.05.2017г., едновременно с тази молба за отмяна, е подадена и молба за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК, която е върната като просрочена с влязло в сила разпореждане, поради което същата се явява недопустима. Формиран е решаващ правен извод, че молителят е предприел защита на правата си по специалния ред за отмяна на неприсъствени решения и затова общият ред за отмяна на влезли в сила решения на същото основание е неприложим.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила неприсъствено решение, е в съответствие с процесуалния закон. С молба вх. № 1270 от 25.05.2017 г. жалбоподателят е поискал отмяна на решение № 21 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 339/2017 г. на Свогенския районен съд, считайки че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.5 и 6 ГПК. Атакуваното решение е неприсъствено – постановено е по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 239, ал. 4 и чл. 296, т. 1 ГПК, то е необжалваемо и е влязло в сила с постановяването му. Твърденията на частния жалбоподател в подадената от него молба за отмяна на решението попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същевременно обаче, те попадат и сред особените хипотези, представляващи основания по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение – в случай, че страната, срещу която то е постановено, е била лишена от възможност да участва по делото. Този ред е специален за неприсъствените решения и изключва по отношение на тях реда за отмяна по гл. ХХIV от ГПК – чл. 303, ал. 3 ГПК. Допустимостта на молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е обусловена от спазването на едномесечен срок за подаването й, считано от датата на връчване на препис от неприсъственото решение. Компетентен да се произнесе по тази молба е съответният въззивен съд. В конкретния случай едновременно с молбата за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, на 25.07.2017 г. е подадена и такава по чл. 240 ГПК, която е върната с влязло в сила разпореждане като просрочена, поради което не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на чл. 118, ал. 2 от ГПК – т. е. молбата да бъде изпратена за разглеждане на компетентния съд.
С оглед горното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 160 от 26.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3213/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: