О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 21.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 186 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Г. от [населено място] дял, общ. Л. срещу определение № 477/24.10.2016 г. по ч. гр. д. № 806/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1682 от 23.08.2016 г., постановено по гр. д. № 2148/2015 г. на Горнооряховския районен съд.
Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и иска неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1682 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 2148/2015 г. на Горнооряховския районен съд. С последното е оставена без уважение молба на Г. Т. Г. за продължаване на срока във връзка с изпълнение на указанията на съда от 04.08.2016 г. /внасяне на държавна такса и подписване на въззивната жалба/ на основание чл. 63 ГПК и е върната въззивната жалба на частния жалбоподател, поради неотстраняване на нередовностите й в определения от съда срок на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно, поради това, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, ГПК съдът може да продължи срока при наличие на уважителни причини, за чието съществуване страната трябва да посочи конкретни данни. По делото е установено, че данни за уважителни причини не са посочени не само в молбата до районния съд от 23.08.2016г., но и в частната жалба пред окръжния съд. Изложени са съображения, че не са представени и доказателства процесуалният представител на ищеца да е бил в отпуск, или самият ищец да е затруднен финансово, като се има предвид, че дължимата ДТ в случая е 50 лева. При така установените факти е формиран правен извод за неоснователност на частната жалба, тъй като неотстраняването на нередовността на въззивната жалба в посочения от съда срок е основание за нейното връщане съгласно чл. 262 ал. 2, т. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател не формулирал въпроси, които да имат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочено е, че „съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика, е че същият съд неправилно тълкува разпоредбите на чл. 63, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК”, както и че „съществен процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика, е че същият съд не е направил задълбочена преценка на процесуалния закон”, което представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е аргументирал приложното поле на касационния контрол със „съдът се е произнесъл в противоречие на закона и съдебната практика”, без да сочи и да представя такава противоречива практика, поради което не може да се приеме, че се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, съобразно задължителните указания на посоченото по-горе тълкувателно решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 806/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 477 от 24.10.2016 г. по ч. гр. д. № 806/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: