О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С., 07.12. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 4418 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. К., Е. А. П., Й. А. К., В. С. Т. и Л. С. Г. от [населено място] срещу определение № 415/24.07.2018 г. по гр. д. № 494/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на жалбоподателите срещу решение № 740 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 435/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, но по същество е неоснователна.
За да постанови определението в обжалваната му част, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба на частните жалбоподателите срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-477, кв. 50 по регулационния план на [населено място] село, [община], с площ 1 008 кв. м., ведно с построените в него сгради, следва да се остави без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г./
Определението, в обжалваната му част, е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 11.08.2017 г. . и § 74 ПЗР ЗИДГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени в производства за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. Ето защо, касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и като такава не ангажира компетентността на Върховния касационен съд и правилно е оставена без разглеждане от предходния състав на ВКС.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 415 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 494/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в обжалваната му част.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: