О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 967 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. И. от [населено място], Пловдивска област срещу определение № 1972/08.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2007/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 17.04.2018 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище, че атакуваният акт на въззивния съд е неправилен, поради което се иска отмяната му.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: 1.След като в делбата е бил включен имот, който не е бил допуснат до делбата със съдебното решение от 06.01.1998 г. по гр. д. № 6657/1998 г., в първата фаза на делбеното производство, по какъв начин този имот е бил включен в делбената маса, било ли е изследвано чия собственост е този имот, чрез всички относими, допустими и необходими в процеса доказателства и доказателствени средства, били ли са спазени императивните изисквания на ГПК в делбеното производство във връзка с постановяването на решението по извършването на делбата и по оспорването на окончателния разделителен протокол и на решението по същество във втората фаза на делбата и 2. Допустимо ли е да приемем за правилен и обоснован съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшният път за защита на правата на жалбоподателя като страна в делбеното производство при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и на нарушения на материалния закон във втората фаза на делбата – при разпределяне на дяловете между страните и при определянето на квотите им, при включването в дяловете им на имот, който не е бил собственост на наследодателя, допустимо ли е да бъде оставен в сила съдебен съдебен акт, който противоречи на съдебно решение от по-висок ранг по същото производство във връзка с определянето на квотите на наследниците, следва ли да приемем, че това нарушение е съществено, ако е допуснато от съда, без да може да се вмени във вина на страните, поради липсата на недобросъвестно неизпълнение на указанията на съда. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената на 14.02.2017 г. частна жалба на М. Т. И. по гр.д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд съдържа твърдения за неправилност на постановения по делбеното производство разделителен протокол и се моли за неговата отмяна. Констатирано е, че по делото е постановено решение № 1699 от 24.04.2013 г., с което обявен за окончателен проект за разделителен протокол, което е съобщено на жалбоподателя на 30.04.2013г. Производството по делбата е приключило с тегленето на жребий в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2015 г. като делото е прекратено с протоколно определение от същото съдебно заседание, за което жалбоподателят е уведомен на 05.06.2015 г.
При тези фактически данни, въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че частната жалба е недопустима като подадена след изтичане на преклузивните срокове за оспорване на съдебни актове, като същите са влезли в сила. Изложени са съображения, че доводите на жалбоподателя, че поради здравословни причини не е взела участие в открито съдебно заседание по делото на 25.03.2013 г., както и релевираните оплаквания срещу проекта за разделителен протокол, са неотносими при преценка допустимостта на частната жалба.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, според чл. 274, ал. 3 ГПК, се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК – посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и правните изводи на съда в обжалвания акт. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че при така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт. Изводът, че съдебното производство по подадената частна жалба подлежи на прекратяване, е направен след цялостна преценка на данните по делото и констатацията за извършено след изтичане на законоустановения преклузивен срок процесуално действие. Изцяло неотносими към въпроса за допустимостта на жалбата срещу влязлото в сила решение по делбеното производство, са поставените от жалбоподателя въпроси, свързани с правилността на това решение. За да се произнесе по правилността на решението съдът следва да бъде сезиран с допустима жалба, каквато в конкретния случай не е подадена. Не е налице и очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател отнася очевидната неправилност към влязлото в сила решение по чл. 350 ГПК, докато в настоящото частно производство се преценява единствено правилността на извода на въззивния съд за недопустимост на жалбата срещу това решение, като просрочена.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 1972/08.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2007/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1972 от 08.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2007/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: