О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 30.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 3948 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Ф. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1422 от 05.10.2017 г. по в. гр. д. № 553/2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 867/05.06.2017 г. по в. гр. д. № 553/2017 г. на Варненския окръжен съд. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поддържайки че същото противоречи на предходно постановено и влязло в сила решение № 1345 от 16.08.2017 г. по в. гр. д. № 553/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което са оставени без уважение три молби за поправка на очевидни фактически грешки в същото решение в частта му за разноските и в неговите мотиви.
Ответникът по молбата за отмяна В. В. Ч. е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че същата е недопустима като при условията на евентуалност моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане.
Съгласно мотивите на т. 3 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г., отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и са дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т. е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК инстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство, което определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни актове- влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления – правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право. При поправката на очевидна фактическа грешка, съдът се произнася с решение, с което поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила, то образува заедно с поправеното решение едно цяло, като последното важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Предмет на преценка при постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка не е основателността на предявения иск, а дали е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Следователно в това производство съдът не се произнася по съществото на материалноправния спор, а само констатира вече направените изводи по основателността на иска. Тази констатация на съда сама по себе си може да бъде неправилна и всяка една от спорещите страни разполага с правото да обжалва решението, с което е допусната поправката.
Както се посочи по-горе, отмяната по реда чл.303 и сл. ГПК е способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо на неправилни решения по съществото на материалноправния спор, от което следва, че не подлежи на самостоятелна отмяна по този ред решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК.
С оглед изложеното, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следа да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане молба на Ф. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1422 от 05.10.2017 г. по в. гр. д. № 553/2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 3948/2018 г. по описа на ВКС, II г.о.
О с ъ ж д а Ф. Н. С. от [населено място] да заплати на В. В. Ч. от същия град сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноскти.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: