О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
С., 21.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 989 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. И. – П., Н. Г. Д., Х. А. А., Г. Б. Т. и Я. Т. Д. от [населено място] срещу определение № 18619/29.07.2016 г. по ч. гр. д. № 9001/2016 г. на Софийския градски съд, II-Д с-в, с което е потвърдено определение № 8394 от 10.06.2016 г., постановено по гр. д. № 20998/2015 г. на Софийския районен съд, 128 с-в.
Жалбоподателите твърдят неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано и искат неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба М. Д. Н. не е подала отговор.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 8394 от 10.06.2016 г., постановено по гр. д. № 20998/2015 г. на Софийския районен съд. С последното производството по делото е прекратено и исковата молба, по която е образувано, е върната. Въззивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно. Съдебният състав изцяло е възприел и е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви, че правомощието ползване като едно от трите правомощия на правото на собственост, не се ползва със самостоятелна защита по исков ред, извън защитата на собствеността, поради което предявяването на иск за установяване в отношенията между страните, че ищците притежават право на ползване на незастроената част от процесното дворно място, е недопустим и на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане. При така приетото е формиран правен извод за неоснователност на частната жалба и обжалваното определение е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК посочването на правния въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общото и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели не са формулирали въпрос, който да има характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочено е, че „постановеното определение е изцяло в противоречие с ТР № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени задължителни указания във връзка с допустимостта на установителния иск за собственост и други вещни права”. Излага и твърдения, че „ако словоредът на петитума не е посочен според разбирането на съда, то в рамките на неговите правомощия, свързани със служебното начало е да преформулира същия с оглед фактите и обстоятелствата сочени от ищците”. По същество същите представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, както и оплаквания за допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, на противоречие с което се позовават жалбоподателите, няма отношение към предявения иск.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 18619/29.07.2016 г. по ч. гр. д. № 9001/2016 г. на Софийския градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 18619 от 29.07.2016 г. по ч. гр. д. № 9001/2016 г. на Софийския градски съд II-Д с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: